— Уесли е ловецът на духове от „Срещи с отвъдното“. Това е телевизионното шоу, което разследва сигнали за стари случаи с духове и други паранормални явления — каза Гуен.
Това обясняваше доста, помисли си Джъдсън.
— Така ли? — попита той и се насили да спре дотук. Нямаше смисъл да отива по-далече, изказвайки мнението си, че според него всички ловци на духове са шарлатани и че никога не е чувал за шоуто.
— Гуен ми обясни, че двамата сте в града, за да организирате погребението на Евалин и да уредите нещата покрай смъртта й — рече Уесли.
— Точно така. — Джъдсън отговори престорено нехайно, опитвайки да долови вибрациите между Уесли и Гуен. Очевидно двамата бяха имали нещо общо в миналото, но настоящето изглеждаше доста неясно. — Какво те води в Уилби?
Уесли въздъхна продължително и придоби нещастно изражение.
— Дойдох да видя Евалин. От няколко дни опитвах да се свържа с нея. Тя спря да отговаря на имейлите ми и на съобщенията, които оставях на гласовата й поща. Реших да взема полет до Портланд и после да наема кола, за да стигна до Уилби и да открия какво става тук. Голям шок беше, когато научих, че Евалин е починала снощи.
— Защо си се разтревожил толкова, като не си успял да се свържеш с нея? — попита Джъдсън. — Близки приятели ли бяхте?
— По-точно партньори в бизнеса — поясни Уесли мрачно.
Гуен отпусна скръстените си ръце и ги пъхна дълбоко в джобовете на якето си.
— Евалин от време на време работеше на хонорар за Уесли. Тя беше главният му изследовател. Проверяваше историите за духове и паранормални случаи. Беше нейна задача да намира места, подходящи за епизодите на „Срещи с отвъдното“. След като Уесли направеше избора си, аз пишех сценариите.
Джъдсън я погледна изненадано.
— Ти ли си писала сценариите?
— Да. — Тя го изгледа навъсено, предизвиквайки го мълчаливо да направи някакъв коментар.
— На поредица, която разследва случаи с духове? — попита той предпазливо.
— Точно така — потвърди Гуен с леден тон.
Уесли се намръщи.
— Проблем ли имаш с това, Копърсмит?
— Не — отвърна Джъдсън. — Знаех, че Гуен се занимава с парапсихични консултации, но не бях наясно, че е и писател. Това е всичко.
Гуен вдигна очи към вечерното небе с леко раздразнено изражение.
— „Срещи с отвъдното“ не представя художествени измислици — обидено поясни Уесли. — Ние се занимаваме с действителни случаи. Сценариите на Гуен се основават на съществуващи подробности и слухове, свързани със стари убийства, мистериозни изчезвания и смъртни случаи.
— Ясно — кимна Джъдсън. — Колко хора работят за теб?
Уесли видимо губеше търпение.
— Няколко. Защо?
— Просто се чудех дали ти е навик да скачаш на някой самолет и после да шофираш два-три часа, за да навестиш човек от екипа си, когато не можеш да се свържеш с него по телефона и имейла.
С ъгълчето на окото си Джъдсън забеляза, че Гуен се напрегна. Долови раздвижването на енергия и разбра, че тя е задействала таланта си. Изучаваше аурата на Уесли. Какво виждаш там, Гуен?
Уесли започваше да се ядосва.
— Евалин закъсняваше с резултатите от последното проучване. Беше пропуснала вече два срока. Всеки път, когато я питах дали е завършила проучването на следващото място, тя ми казваше, че й трябват още няколко дни, за да приключи. Накрая спря да отговаря на обажданията ми. „Срещи с отвъдното“ се снима по много сгъстен график. Не мога да си позволя да бездействам и да чакам. Ето защо, когато не можах да се свържа с нея, дойдох тук, за да я видя лично. Нямах представа, че е починала през нощта.
— В колко часа пристигна? — попита Джъдсън.
— Знаеш ли какво, не ти дължа никакви обяснения, Копърсмит. — Уесли се обърна към Гуен. — Помисли си върху това, което ти казах. Ако се интересуваш ти да поемеш проучванията, наред с писането на сценариите, ще получиш много добро заплащане. На страшен зор съм и се нуждая от помощта ти.
— Ще си помисля — обеща Гуен.
— Направи го — посъветва я Уесли. — Но побързай. Ще ти дам същата заплата, каквато давах на Евалин. И двамата знаем, че с проучванията и сценариите ще изкарваш много повече пари, отколкото от парапсихичните консултации.