— Наясно съм с това. — Гуен го изгледа преценяващо. — Колко време смяташ да останеш в града?
— Трябва да се върна в Портланд тази вечер, за да хвана първия полет за Калифорния още сутринта. Утре целия ден снимаме. Но можеш да ме откриеш на мобилния телефон. Звъни по всяко време, независимо колко е часът. Трябва да науча отговора ти възможно най-скоро, Гуен.
— Разбирам.
Уесли се поколеба.
— Имаш ли представа върху какво е работела Евалин в последните дни?
— Не. Никога не ми изпращаше бележки. Обикновено двете обсъждахме разни идеи за новата серия и доста спорехме, преди да се спрем на две-три, които смятахме, че ще ти свършат работа. Но не се бях чувала с нея от почти две седмици.
— Ако откриеш нещо, свързано със „Срещи с отвъдното“, когато преглеждаш нещата й, ми се обади.
— Добре.
— Странно е… — замисли се Уесли. — Последния път, когато й позвъних, около седмица преди да спре да отговаря на обажданията ми, останах с впечатлението, че работи по нещо много голямо. Сигурна ли си, че не ти е намекнала за него?
— Нищо не ми е споменавала.
— Е, тогава това е всичко. По дяволите! — Челюстта на Уесли се напрегна. — Предложението ми е съвсем сериозно, Гуен. Евалин би се радвала ти да поемеш работата й. Приеми го като поемане на щафетата от нея в проучванията на паранормалното. И мога да ти гарантирам добро заплащане.
— Обещавам ти, че ще помисля. — Гуен извади ръката си от джоба и погледна часовника си. — Става късно. Ще трябва да ни извиниш, Уесли. С Джъдсън имаме работа.
— Да, работа. — Уесли изгледа Джъдсън с присвити очи и после рязко отвори вратата на една кола наблизо. Настани се зад кормилото и се взря в Гуен. — И не забравяй — напомни й той. — Ако откриеш папката от последното проучване, непременно ми се обади.
— Добре — повтори Гуен. — Но отсега мога да ти кажа, че вероятно всичко е било в компютъра й, а той е изчезнал.
— По дяволите! — Уесли затръшна вратата и потегли с пълна газ.
Джъдсън изпрати с поглед ръмжащата кола от паркинга.
— Предполагам, че не можем да го добавим в списъка на заподозрените — каза Джъдсън. — Изглежда е зависел от Болинджър, за да може да продължи да снима шоуто си.
— Тя със сигурност беше важна за него — потвърди Гуен. — Така че той сякаш няма мотив. Освен това, ако съм права, Евалин е била убита с паранормални средства. Това означава, че е невъзможно Уесли да я е ликвидирал…
— Защо си сигурна?
— Познавам го от дните на проучването на Болинджър. Почти сто процента съм сигурна, че той не притежава никакъв силен паранормален талант. Всъщност той дори не вярва в паранормалното. Просто смята, че е добър материал за телевизионно шоу.
— Добре, това обяснява някои неща. — Джъдсън я хвана за ръката и я поведе към черния си джип. — Но всичко по реда си. Да отидем да огледам местопрестъплението и да разберем дали изобщо си имаме работа с убиец. И ако е така, да проверим дали убийството е извършено с паранормални средства. След това ще решим какво да правим.
— Всъщност сега трябва да се отбием в универсалния магазин, за да купя храна за котарака.
— Съгласен съм. Първо котешката храна, после разследването на убийството.
Джъдсън откри, че му е приятно да я държи за ръка. Когато й отвори вратата, за да се качи, Гуен спря за момент, загледана в ръката му.
— Пръстенът ти — каза тя.
— Какво?
— Пропит е с енергия. Същият паранормален кристал като онзи, който носи брат ти, нали?
Джъдсън погледна пръстена си. Кехлибареният кристал грееше меко. Камъкът реагираше на леко задействаните му паранормални сетива.
— Да, има енергия. Баща ни ми го даде, когато станах на осемнайсет. И Сам, и Ема получиха по един такъв. Всеки от тях е уникален.
Той стисна леко лакътя на Гуен, за да й помогне да се настани на седалката на джипа, затвори вратата и заобиколи до шофьорската врата. Погледна пръстена си още веднъж, преди да се качи в колата, и се усмихна.
Седна зад волана, запали двигателя и потегли от малкия паркинг.
— Искаш ли да ми кажеш защо реши да оставиш Тор с впечатлението, че с теб спим заедно? — попита той.
— Тор ли? — повтори неразбиращо Гуен, сякаш не беше сигурна, че го е чула правилно.
— Извинявай. — Той превключи скоростите. — Сигурно е заради косата му.
Тя се усмихна.
— Уесли има особен стил, няма спор. — После продължи сериозно: — Но аз не исках да намеквам, че двамата с теб имаме връзка. Сигурен ли си, че той си е помислил това?