Джъдсън стисна кормилото.
— Определено.
— Уверен ли си?
— Приеми го за мъжка интуиция.
— Повярвай ми, не съм опитвала да създам това впечатление. Просто исках той да знае, че имам…
— Подкрепление ли?
— Да, подкрепление. — Беше очевидно, че е доволна от подсказването му. — Това е точната дума.
— Защо?
— Уесли е вманиачен по шоуто си. Не искам да се меси в разследването ни.
— Мислиш ли, че би го направил?
— Ха! Та той не би се поколебал и за секунда, ако смята, че това ще помогне за някой от епизодите на „Срещи с отвъдното“. Какво по-сензационно от разследването на мистериозната смърт на жена, занимаваща се с проучвания на паранормалното?
— Тази поредица наистина ли е толкова популярна?
— Има си зрители по кабелните телевизии, но според мен се бори за оцеляване — обясни Гуен. — Хората се пресищат от истории за духове. След известно време всички започват да изглеждат еднакви. С Евалин се стараехме много, но е трудно да измисляш нови и нови случки.
— Особено след като духовете всъщност не съществуват.
— Този факт беше най-малкият ни проблем — въздъхна Гуен. — Между нас казано, с Евалин се справяхме добре и откривахме интересни места и разтърсващи истории, защото се фокусирахме върху истински убийства. Придържахме се към много стари случаи, разбира се — мистерии от миналото.
— Такива, в които всички замесени отдавна са мъртви?
— Точно така. Последното нещо, което искахме, беше да тръгнат да ни съдят някакви засегнати роднини на починалите. Както и да е, след като бяхме избрали случая и мястото, аз просто измислях без проблеми по някой дух за разкош — усмихна се тя.
— И не се е налагало да се чудите дали да отидете при полицаите с доказателствата, които сте открили?
Гуен го погледна за момент и после отново впери очи в предното стъкло.
— Не би имало смисъл да ходим в полицията в повечето случаи. Не биха обърнали внимание на твърденията на някакъв парапсихичен консултант.
— Вероятно не. Но ти не си имала нищо против да се занимавате с толкова стари случаи, така ли?
— Да. — Гуен грейна. — Възприемам ги като интригуващи пъзели. Честно казано, мисля, че с Евалин разрешихме голям брой много стари убийства за телевизионната поредица, но, разбира се, нямаше как да го докажем.
— Защото всички замесени са мъртви.
— Да.
— Излъга ли Уесли, като му каза, че нямаш представа върху какво е работела Евалин напоследък?
— Това беше самата истина — кимна Гуен. — Бях заета с клиентите си и довършвах един предишен сценарий за „Срещи с отвъдното“. Не се бях чувала с Евалин от известно време, но това не беше необичайно. Просто смятах, че е погълната от проучването си. Когато се заемеше с някой проект, тя се потапяше напълно в работата си.
— Имаш предвид проучванията за „Срещи с отвъдното“?
— Не — отвърна Гуен. — Тя прие тази работа само за да си плаща сметките. Истинската й страст бяха сериозните изследвания на паранормалното. Тя си направи специална лаборатория в старата горска вила край водопадите. Там прекарваше повечето си време.
— Кога за последно се чухте?
— Получих един много загадъчен имейл от нея късно снощи, в който пишеше, че е попаднала на нещо много важно. Искаше да говорим лично, не по телефона. — Гуен погледна през страничния прозорец към реката. — Но аз прочетох имейла й чак тази сутрин. Веднага опитах да й се обадя, ала вече беше прекалено късно.
Той долови слабото потрепване на гласа й.
— Не си можела да направиш нищо — каза тихо Джъдсън.
— Знам. — Гуен пъхна дланите си между коленете и продължи да се взира през страничния прозорец.
Съжаленията за пропуснати възможности никога не водеха до нищо конструктивно, помисли си Джъдсън. Особено той би трябвало да го знае много добре. Беше научил, че изходът е да останеш съсредоточен върху настоящето.
— Хайде да обсъдим с какво разполагаме — предложи той. — Мислиш ли, че вероятното убийство на Болинджър може да има връзка с нещата, върху които е работела точно преди смъртта си?
— Да. — Гуен се обърна отново към него. — Нали ме чу, като споменах пред Уесли, че компютърът й е изчезнал. Мобилният й телефон също.
— Съгласен съм, че при тези обстоятелства това има нужда от обяснение. Ти не вярваш на Тор… Исках да кажа на Ланкастър… Нали?