Гуен примигна.
— Не бих се изразила точно така. Просто, когато човек си има работа с него, трябва да не забравя, че той винаги преследва свои цели и би направил и казал всичко необходимо, за да ги постигне. Номерът в общуването с Уесли е да запомниш, че най-важното нещо в неговия свят е бъдещето на „Срещи с отвъдното“. Ако филтрираш всичко през тази призма, може да се сработите. Не е по-лош от всички останали, обсебени от кариерата си. Всъщност съм попадала на много по-тежки случаи.
— Имаш ли някакви специални причини да не му се доверяваш?
Гуен мълча няколко секунди.
— Предполагам, че ще трябва да се задоволим с очевидния отговор — каза тя. — Женска интуиция.
— Уважавам интуицията — рече той. — Но харесвам и точните факти. Поправи ме, ако греша, но по-рано останах с впечатлението, че ти и Ланкастър имате някаква обща история, която не е само в рамките на деловите отношения.
— Преди две години, когато се запознахме тук, в Уилби, той се опита да ме вкара в леглото си.
Джъдсън се напрегна.
— Всеки мъж, който иска да спи с теб, заслужава недоверие, така ли?
— Само когато въпросният тип пропусне да спомене, че е женен. Това обикновено адски ме ядосва.
Джъдсън бавно въздъхна и отпусна леко вкопчените си във волана пръсти.
— Аха, ясно. А кога научи за съпругата, преди или след като спахте?
Тя го изгледа студено.
— Това не ти влиза в работата, не мислиш ли?
— Просто се занимавам професионално с разследвания. Любопитен съм по природа. — Особено когато е нещо, свързано с теб — добави мислено той. — Извинявай. Наистина не ме засяга. Да продължим нататък.
— Стана преди.
— Какво?
— Открих, че Уесли е женен, преди връзката ни да стигне до леглото — изрече тя навъсено.
— Той още ли е женен?
— Не. Преди няколко месеца Евалин спомена, че се развел.
— Ланкастър в Уилби ли беше преди две години, когато се случиха онези убийства?
— Да — потвърди Гуен. — Тук беше.
— Сега има нова смърт и Ланкастър пак е тук.
— И аз забелязах това удивително съвпадение — замисли се Гуен. — Пристигнахме. Това е универсалният магазин в Уилби. Можеш да паркираш отпред. Не сме закъснели. За късмет Бъди не затваря преди пет и половина.
6.
Бъди Пул, собственикът на универсалния магазин, стоеше облегнат на плота и погледна Гуен над златните рамки на очилата си за четене.
— Значи си взела котарака на Евалин, а? Може и да е благородно от твоя страна, но трябва да те предупредя, че Макс е свикнал да го глезят. Яде от най-скъпата храна за котки, консерви от дива сьомга или качествена риба тон. Евалин винаги му купуваше най-доброто — от същите марки консерви, каквито ядат хората. Казвам ти, моите кучета не нагъват толкова скъпи неща като онзи лакомник.
— Ще му се наложи да промени вкусовете си, ако остане при мен — спокойно отговори Гуен. — Бъди, запознай се с Джъдсън Копърсмит. Той е мой приятел.
— Приятно ми е. — Бъди протегна голямата си ръка. — Добре дошли в Уилби. Съжалявам, че идвате тук при такива тъжни обстоятелства.
Джъдсън се ръкува с Бъди над плота.
— Наричай ме Джъдсън.
— Дадено. Чух, че Гуен довела приятел. В странноприемницата ли сте отседнали?
— Там — потвърди Гуен. — Триша ми позволи да държа Макс в стаята си, но ми трябва храна и стърготини за котешката тоалетна. Да познаваш някой, който би взел един хубав котарак?
— Не. Аз самият си падам по кучетата. Имам два ротвайлера, но те сигурно ще решат, че Макс е новата им играчка за дъвчене.
Универсалният магазин на Уилби се беше променил много малко през двете години, в които Гуен не го беше посещавала. Пътеките с пакетирани стоки и малката секция с пресни продукти бяха вляво. Отдясно имаше рафтове и маси, върху които бяха изложени произведения на местните занаятчии.
Бъди Пул също не беше се променил. Беше набит, здрав мъж с гъста сива брада и оредяваща коса. Носеше карирана риза и гащеризон с червени тиранти.
— Жалко за бедната Евалин — тежко въздъхна Бъди и поклати глава. — Ще ни липсва. Беше си на мястото тук, в Уилби. — Той погледна Гуен. — Чух, че ти си открила тялото.
— Новините се разчуват бързо — вметна тя.
— Да, в този град е така. Съжалявам, че се е паднало на теб. Знам, че бяхте приятелки.
— Тя ми беше много близка — сведе очи Гуен. — А за котешката храна — засега ще купувам от скъпата. Мисля, че Макс е достатъчно травмиран. Знаеш как тежко преживяват котките, когато ги преместиш от мястото, с което са свикнали.