— Да, чувал съм, че не привикват лесно с нова обстановка — съгласи се Бъди. — С кучетата е различно. Можеш да ги водиш навсякъде. — Той бързо заобиколи плота. — Ще ти трябва дива сьомга значи. И пресни яйца. Евалин редовно му даваше яйца. Имаш ли хладилник в стаята? Не съм сигурен дали Триша ще ти позволи да си държиш картон с яйца в кухнята й.
— Имам от малките хладилници, които наричат минибар. В него ще се побере една кутия с шест яйца.
— Ще ни трябва и отварачка за консерви — обади се Джъдсън.
— На трета пътека. — Бъди тръгна обратно към плота с две консерви сьомга и кутия яйца.
Двама души, очевидно туристи, влязоха в магазина. Лекото течение от отварянето и затварянето на вратата предизвика познатото подрънкване на кристалните висулки до входа. Гуен усети ледени иглички по тила си, като чу този звук. Знаеше, че отсега нататък винаги ще го свързва с образа на мъртвото тяло на Евалин, проснато върху килима.
Забеляза, че Джъдсън оглежда изложените кристални вятърни камбанки.
— Продавате ли много такива? — попита той Бъди.
— И още как! — Той остави консервите на плота. — Прави ги една от местните жени, нарича се Луиз Фулър. Туристите много ги харесват. Почти всяка къща наоколо има по едно от нейните творения, закачено на верандата или някъде вътре. Още двама-трима занаятчии правят вятърни камбанки, но никой не може да конкурира Луиз. Звукът на всяка е уникален. Продавам много бройки и по занаятчийските панаири, които посещавам.
— Още ли ги обикаляш? — заинтересува се Гуен.
— Разбира се. — Бъди натискаше бутоните на архаичния касов апарат. — Старая се да отида на поне пет-шест годишно. Много от местните занаятчии и художници зависят от парите, които им нося от тези панаири. Никол, цветарката, се грижи за кучетата ми, докато ме няма. — Той вдигна поглед от касовия апарат. — Това ли е всичко?
— Да — кимна Джъдсън. Извади портфейла си и постави няколко банкноти върху плота.
— Чакай — прекъсна го Гуен. — Аз ще ги платя.
— Ще се оправим после — обеща той.
Бъди пъхна парите в касата и подаде на Джъдсън рестото. После погледна Гуен над рамките на очилата си.
— Не искам да задавам лични въпроси, но хората разправят, че Оксли се държал много грубо с теб заради случилото се с Евалин.
— Оксли би предпочел да се махна от града възможно най-бързо — отвърна Гуен. — И не е само той. Но ще ми трябва известно време, за да реша какво ще правя с къщата на Евалин и старата й лаборатория.
Бъди повдигна рошавите си вежди няколко пъти.
— Чух също, че онзи от телевизията, с когото Евалин работеше, се бил върнал. Имаш ли представа защо се навърта наоколо?
— Търси нови идеи за шоуто си — обясни Гуен нарочно неопределено. — Преди малко замина от града. — Тя взе торбата с покупките. — Благодаря, Бъди.
— Няма нищо. — Той въздъхна. — Много жалко за Евалин. Много ще ми липсва.
— И на мен — промълви Гуен.
7.
Малката къща на Евалин беше сгушена сред дърветата в края на пътя. Прозорците бяха тъмни, също като сутринта, когато Гуен беше пристигнала. Тя отново усети как косъмчетата на тила й настръхват. Побиха я тръпки.
Джъдсън спря джипа на алеята отпред. Остана мълчалив и неподвижен известно време, изучавайки къщата. Енергията се разнесе в атмосферата. Камъкът на пръстена му се загря леко.
— И ти го чувстваш, нали? — попита Гуен.
Той не се нуждаеше от пояснение.
— Като сянка над къщата — потвърди Джъдсън. — Просто се усеща, че вътре се е случило нещо лошо.
— Почувствах го вчера, когато пристигнах, още преди да отворя вратата — каза Гуен.
— Да, и аз обикновено го усещам по този начин. — Той замълча за момент. — Но само ако е приложено сериозно насилие.
— Да… — Гуен не откъсваше поглед от къщата. — Но поне в твоя бизнес стигаш до нещо конструктивно. Постигаш справедливост за жертвите.
— Не искам да те разочаровам, но по-голямата част от работата ми е, или беше, за една разузнавателна агенция. Само че там никой не търсеше справедливост.
— А какво?
— Информация. Бива ме да събирам информация.
Тя обърна глава и го изгледа със смущаващо проникновение.
— Но това не те е удовлетворявало, нали?
Джъдсън се поколеба.
— Понякога си мисля, че мама имаше право. Трябваше да отида на работа във ФБР.