— За да преследваш лошите ли? Но ти не обичаш да изпълняваш заповеди или да работиш в екип. Не мисля, че би се чувствал на място там.
— Права си. — Той замълча и се намръщи. — Сам ли ти спомена, че предпочитам да работя сам?
— Не.
Раздразнението на Джъдсън стана осезаемо.
— Успяваш да видиш такива личностни характеристики в аурата?
— Не съм извлякла тази информация от аурата ти. — Гуен разкопча предпазния колан и отвори вратата. — Пет минути в твоята компания са повече от достатъчни, за да се прояви този аспект на характера ти, повярвай ми.
Тя изскочи навън и затръшна вратата на джипа малко по-силно от необходимото.
Джъдсън отвори своята врата и слезе. Двамата заедно се изкачиха по стъпалата, прекосиха верандата и спряха пред вратата.
Гуен извади ключа от чантата си. Когато тя отвори, Джъдсън влезе в антрето първи. Енергията зашептя в атмосферата, студена и интензивна. Гуен разбра, че той е задействал таланта си.
— Електричеството не е изключено — каза тя. Влезе в антрето, натисна ключа на лампите и тясното помещение се освети. — Няма нужда да стоим на тъмно.
— Накъде?
— По коридора вдясно.
Джъдсън пое в указаната посока.
— Какво стана с онова изследване на Болинджър?
— Евалин го прекрати, след като вторият човек от групата беше открит мъртъв. Тя осъзна, че става нещо ужасно, и долови, че е свързано с проучването й.
— Ще искам да науча подробности за тримата, умрели преди две години — рече Джъдсън. — Особено как е станало така, че ти си открила труповете.
Гуен отдавна знаеше, че това ще се наложи. Беше подготвена.
— Сетих се, че ще питаш за подробностите.
Той погледна назад към нея.
— Покажи ми къде намери тялото на Болинджър.
— Добре, но мисля, че преди това трябва да ти покажа тази снимка. — Тя я извади от чантата си и я подаде на Джъдсън. — Намерих я на пода до Евалин. Не съм сигурна какво означава, но смятам, че е важна.
Джъдсън огледа снимката.
— Теб те познах. Кои са останалите?
— Групов портрет на участниците в изследването на Евалин. Тя я държеше забодена на корковото табло на стената. Фактът, че е била изтръгната от таблото и изпусната на пода, ме смущава, макар че не знам поради каква причина.
— Болинджър не е на снимката.
— Защото тя я направи. Трима от фотографираните са мъртви. Мери Хендерсън, блондинката отляво, Бен Шуорц, мъжът до нея, и Зандър Тейлър. Той е привлекателният тъмнокос мъж най-вдясно на първия ред.
— Ти си застанала до сериен убиец.
Гуен потрепери.
— Не ми напомняй. Целта му беше да ни изтреби в реда, в който стоим на тази снимка. За него беше просто игра. Подразни се, че трябва да бъда третата му жертва. Призна ми, че съм смутила правилната последователност.
В очите на Джъдсън лумна огън. Също и в пръстена му.
— Така ли ти каза?
— Да. Малко преди да скочи във водопада…
— Добре, ще довършим този разговор по-късно. Да огледам мястото.
Гуен не задейства своя талант, за да не вижда духа в огледалото. Пресегна се зад рамката на вратата, напипа ключа на осветлението и го щракна.
И застина шокирана, щом видя какъв хаос цари в кабинета. Чекмеджетата и шкафовете бяха разтворени. Книгите бяха съборени от рафтовете. Папките — извадени от металните шкафове и захвърлени на пода.
— Мили боже! — прошепна тя, поразена.
— Предполагам, че нещата не са били в този вид, когато си пристигнала тук сутринта?
— Не. Някой е претърсил стаята, след като съм си тръгнала.
Тя почувства, че напрежението я смазва… Смайването при вида на кабинета задейства таланта й. Реакцията беше интуитивна. Преди да успее да я потисне, погледна в огледалото.
Духът се появи.
— Е, знаеше, че това ще прерасне в голяма каша, нали, скъпа? — заговори духът. — Затова си доведе помощник. Трябва да кажа, че изглежда интересен. Определено има силен талант. Надявам се, че е компетентен.
— Аз също — отрони тихо Гуен.
— Какво? — попита Джъдсън.
— Нищо. — Тя отмести поглед от огледалото, потисна възприятията си и се обърна към него. — Говоря си сама. Правя го понякога. Лош навик. — Размаха ръка към преобърнатия наопаки кабинет. — Какво е станало тук?
— Бих предположил, че някой е дирил нещо, което е очаквал да намери в кабинета на Евалин.