— Това е ясно. — Гуен спря и се намръщи. — Може би убиецът не е намерил в компютъра й това, което е търсел, и се е върнал да претършува отново мястото.
— Не мисля. — Джъдсън оглеждаше помещението внимателно и спря за момент, за да докосне повърхността на бюрото. — Смятам, че е бил някой друг.
— Защо мислиш, че е идвал втори човек?
— Тук има много отчаяние и нарастваща ярост. Който е претърсвал, е започнал с нетърпение и накрая си е тръгнал отчаян и бесен.
Гуен беше очарована.
— Можеш да доловиш всичко това?
— Да — кимна Джъдсън, — ако емоциите са били пропити с такава интензивна енергия като в този случай. Това е, което правя, Гуен.
— Добре, да помислим. Ако е бил втори човек, може би той е търсел това, което е било в компютъра и мобилния й телефон. В такъв случай не го е открил, защото убиецът е стигнал до тях пръв.
— Това е разумно предположение. — Джъдсън се наведе и прегледа папките, захвърлени на пода. — Някои от тези документи са отпреди трийсет години.
— Нали ти обясних, че Евалин беше посветила живота си на изучаването на паранормалното. Но в крайна сметка така и не успя да докаже нищо на официалната наука.
Джъдсън отвори няколко папки и прегледа съдържанието им.
— Изглежда, че повечето й проучвания са били фокусирани върху сънищата.
— Повечето, да… Затова с нея се сближихме толкова. Запознах се с Евалин, когато бях в гимназията и ме изпратиха в „Самърлайт Академи“. Тя беше психологически съветник там, единствената, която наистина разбираше моята парапсихична страна. Това, че виждам аурите, е свързано с умението ми за осъзнато сънуване.
— Какво?
Гуен се изчерви, като си спомни колко зле се бяха развили нещата при първата им среща в Сиатъл, когато му беше предложила да оправи кошмарите му.
— Няма значение — добави бързо тя. — Сложно е…
— Вярвам ти. — Джъдсън се изправи с небрежната грация на тигър. — Двете с Болинджър сте продължили да поддържате връзка и след като си напуснала „Самърлайт“?
— Да. — Тя наблюдаваше как Джъдсън се движи из стаята. — Е, какво мислиш? Евалин от естествена смърт ли е починала? От шока при вида на крадец в дома си? Или е била убита?
Джъдсън спря близо до мястото, където Гуен беше открила тялото на Евалин. Енергията му затопли атмосферата в стаята.
— Била е убита — каза тихо той. — Без съмнение.
Гуен мислеше, че е подготвена за този отговор. Тя беше стигнала до същия извод сутринта. Въпреки това категоричността на Джъдсън я сепна.
— С паранормални средства ли? — попита тя.
— Да.
— По дяволите, също като предния път. — Гуен стисна юмруци. — Надявах се да греша.
Джъдсън не отговори. Вместо това обиколи още веднъж стаята и пак спря до бюрото.
— Какво? — попита тя. — Виждам, че нещо те смущава.
Той срещна погледа й.
— Болинджър е умряла тук, където стоя в момента. Но съм почти уверен, че убиецът не се е намирал близо до нея, когато тя е издъхнала. Стоял е ей там, до вратата.
— Сигурен ли си?
Той я погледна с търпеливо изражение.
— Работата ми е да анализирам сцени на местопрестъпления, Гуен.
— Да, знам. Извинявай, просто… Няма значение. Мисля, че разбирам накъде биеш.
— От опита си съм наясно, че трябва някой да има много силен талант, за да преодолее аурата на другия човек и да накара сърцето му да спре — обясни Джъдсън. — Срещал съм много малко хора с паранормален талант, които могат да генерират толкова силна унищожителна енергия, и още по-малко, които могат да я използват като смъртоносно оръжие. В редките случаи, когато това става, убиецът почти винаги се нуждае от физически контакт с жертвата. Но има изключения.
Хладина прониза сетивата й.
— Да, знам. Мислиш, че убиецът на Евалин е използвал някакво паранормално оръжие, нали?
— Това е единственото възможно обяснение за този сценарий. Според откритията на Сам и неговите хора в лабораторията, паранормалните оръжия могат да се използват само от близко разстояние. Те не са толкова точни и поразяващи извън обхвата от около шест метра.
Гуен си пое дълбоко дъх и бавно въздъхна.
— Чувала съм, че в изследователската лаборатория на „Копърсмит“ проучват тези въпроси.
— Паранормалните оръжия имат и други ограничения. Могат да бъдат активирани само от човек, който притежава паранормален талант. Технологията им се основава на кристалите и трябва да бъдат настроени на дължините на вълните на този, който ще използва оръжието. Има и други затруднения. Естествените кристали, които могат да се използват в подобни оръжия, са изключително редки. Сам опитва да ги отгледа в лабораторни условия, но засега има съвсем ограничен успех.