— И се запита дали не полудяваш.
— Известно време се питах, да. Както и всички около мен. Но Евалин ми помогна да разбера, че виденията са осъзнато сънуване, което се случва, докато съм будна. Мога да премина в това състояние и по свое желание. А енергията, останала на места, където са извършени престъпления, изглежда, предизвиква сънищата с духове.
— Осъзнатото сънуване е, когато си наясно, че сънуваш, нали? И можеш да контролираш какво става в съня?
— Да. — Гуен отпи от виното си. — Не е необичайно. На много хора се случва понякога да имат осъзнат сън. Но в моя случай талантът е свързан с парапсихичната ми интуиция и способността ми да съзирам аурите. Стигнала съм до извода, че виждането на духове на места, където са извършени стари престъпления, е просто някакъв страничен ефект от паранормалната ми чувствителност.
— Как разбра, че духовете винаги се появяват на местата на стари престъпления?
— След първите няколко случая проверих в интернет какво е известно за местата, където бях видяла духовете.
Не ми трябваше много време, за да открия, че в почти всички случаи има регистрирано убийство или необяснена смърт някъде наблизо. Интуицията ми е долавяла парапсихичната остатъчна енергия и я е интерпретирала като видение на дух.
— Енергията, която остава след извършено престъпление, е много силна. Доста хора проявяват чувствителност към нея, дори и такива без паранормален талант. Почти всеки някога е влизал в стая или някакво помещение и е усещал лоши вибрации.
— Знам. Но в моя случай реакцията е доста пресилена.
— Много ли беше тежко в „Самърлайт Академи“?
— Бях нещастна през цялото време. Ала като обръщам поглед назад, осъзнавам, че това е най-хубавото нещо, което би могло да ми се случи. Отначало бях много самотна и изплашена, но скоро се запознах с Аби и с още един талант, Ник Сойър. Тримата се сприятелихме. Не съм сигурна защо. Просто се случи. Бяхме заедно, докато завършихме, и все още сме много близки. Ние сме като семейство. Другото хубаво на „Самърлайт“ беше, че там срещнах Евалин. Тя ми помогна да осъзная и овладея таланта си.
— Но през повечето време го използваш, за да работиш като парапсихичен консултант?
— Предпочитам живи клиенти — усмихна се тя. — Плащат по-добре.
Това изненадващо го разсмя.
— Мога да видя предимствата.
Гуен отново прие сериозно изражение.
— Но живите клиенти са и невероятно натоварващи. Събирам много впечатления, когато виждам аурите им, но тези впечатления не ми помагат, ако не науча от какъв контекст са. А за тази цел ми трябва съдействието на клиентите. Но те невинаги са готови да откликнат.
Той повдигна вежди.
— Да не би случайно да говорим за мен?
— Да.
— Аз не съм ти клиент — отрони той тихо, но категорично.
— Така е — съгласи се тя. — Но това може да се промени. Имам свободни часове в графика си.
— Благодаря за поканата, но забрави.
— Добре. Ти си решаваш. — Гуен допи виното си и остави чашата. — Твоите сънища са си твои проблеми.
— И аз така смятам.
— Поне не си от онези клиенти, които ми плащат за терапия, но после отказват да се вслушат в съветите ми.
Джъдсън се усмихна.
— Това често ли се случва?
— О, разбира се… Постоянно. Клиентите си записват часове и прекарват четирийсет минути да ми разказват сънищата си, за да науча същността на проблема им. Правя анализ, поставям ги в състояние на транс и им помагам да променят сънищата, докато не открием неразрешените проблеми. След това ги обсъждаме и им предлагам някои съвети. Клиентите си тръгват, а след месец се връщат и се оплакват от същите проблеми.
— Защото не са се вслушали в съветите ти?
— Направо е отчайващо. — Гуен поклати глава. — Предполагам, че би трябвало да се радвам, понеже ми плащат отново, но…
Тя млъкна, защото той се разсмя. Докато го гледаше, очите й се разшириха — любопитни и развеселени.
Той се изненада от смеха си повече и от нея. Отдавна не се беше смял така. Двама души на една съседна маса се обърнаха да го погледнат.
Най-после Джъдсън се овладя и си отчупи парче хляб.
Гуен присви очи.
— Какво ти е толкова смешно?
— Това, че се чудиш защо хората ти плащат за съветите, а после не им обръщат внимание. Нали си нещо като психотерапевт — каза той, докато дъвчеше хляба. — И това ако не е наивност! Но все пак е сладко, като се замислиш.