— Моля?
— Хората постоянно търсят съвети: от приятелите си, от лекари, от психотерапевти, от психолози и медиуми… Но много малко от тях в действителност ги прилагат, освен ако и без това не са смятали да постъпят точно така.
— Това е доста проницателен коментар. — Тя сбърчи нос. — Все пак едно е човек напълно да отхвърли помощта ми, както направи ти, и съвсем друго е, когато хората ти плащат скъпо за терапия и после не се възползват от нея. Знаеш ли колко е обезкуражаващо?
— Разбира се, че съм наясно, нали съм консултант, забрави ли? Заплащането в моя бизнес е добро, но почти никой не следва съветите ми.
Гуен смръщи интелигентното си лице.
— Не се бях сетила.
— Погледни го от добрата страна, поне и на двамата ни плащат за съветите, които даваме.
— Така си е.
Сервитьорът постави две чинии със задушена сьомга пред тях и се отдалечи.
Гуен я огледа внимателно, после вдигна глава.
— Мислиш ли, че ще успеем да се доберем до убиеца на Евалин?
— Разбира се.
— Звучиш много уверено.
Джъдсън сви рамене.
— Случаят е съвсем прост. Ще ми трябва известно време, но всичко е въпрос на проследяване и проверка на възможните варианти. А такива има доста.
— Жалко, че не беше тук преди две години, когато Зандър Тейлър започна да избива хората от изследователския проект на Евалин. Може би щеше да успееш да го спреш, преди да убие Бен.
— Едно нещо съм научил от работата си. Не съжалявай за минали неща. Не поглеждай назад, освен ако в спомените няма информация, която може да ти помогне да разгадаеш нещо от настоящето.
— Това е добро правило. — Гуен вдигна вилицата си. — Но аз пък съм научила от работата си, че миналото винаги влияе на настоящето.
— Да — призна той. — И аз съм се сблъсквал с този проблем няколко пъти.
Известно време двамата се храниха мълчаливо. Джъдсън се стараеше да не наблюдава Гуен скришом, но му беше трудно да откъсне очи от нея. Хубаво му беше да са заедно, да се наслаждава на деликатната й женствена енергия. Изведнъж осъзна, че точно от това се нуждаеше още откакто се беше върнал от острова. Гуендолин Фрейзиър беше необходимото му лекарство.
— Обикновено е най-добре да не питаш — каза тя спокойно. Отряза парченце домат и го изяде.
Джъдсън застана неподвижен, смътно осъзнавайки, че пръстенът му изведнъж се е нагорещил леко.
— Какво да не питам? — заинтересува се той, действайки предпазливо като при излизането си от подводната пещера.
— Чудиш се какво виждам, когато погледна аурата ти. — Тя замълча за миг. — Просто те предупреждавах, че е най-добре да не тръгваш в тази посока.
Той знаеше, че ще се стигне до тази тема рано или късно. Гуен не беше от хората, които се отказват лесно.
— Осъзнаваш, че ме остави без избор, нали? — каза той.
— Сега вече трябва да попитам.
— Опасявах се, че ще стане така. Обещаваш ли да не се плашиш?
— Аз имам талант. Приемам паранормалното за нещо естествено. Защо да се плаша? — Той поднесе към устата си голямо парче от рибата.
— Понякога, докато разчитам аурата на човек, той започва да се чувства изплашен или нервен, дори и ако е заявил, че приема съществуването на паранормалното.
— Какво виждаш в аурата ми?
Гуен се поколеба. Джъдсън долови несигурността в очите й.
— Добре. Но не забравяй, че моите видения съдържат най-различни подвеждащи символи и метафори. Когато задействам таланта си, аз преминавам в нещо като транс, осъзнат сън. А тези сънища са също толкова трудни за интерпретиране, колкото и обикновените, особено ако бъдат изкарани от контекста, за който не знам нищо.
Тя замълча и му се усмихна окуражаващо.
— Да видим какво можеш да направиш, без да ти подсказвам — рече той.
Усмивката й изчезна.
— Страхувах се, че ще го кажеш… Всъщност не смяташ, че мога да видя нещо полезно, нали?
— Не се съмнявам, че можеш да разчиташ аурите, и съм убеден, че долавяш силната енергия, като онази, която остава на местопрестъпленията. Но да разтълкуваш сънищата ми? Не, не мисля, че някой може да го направи.
Тя седя мълчаливо известно време, а невероятните й очи блестяха от психичната енергия, която трептеше в атмосферата. Двама мъже на съседната маса се огледаха обезпокоено наоколо и после продължиха да се хранят.