Гуен приглуши таланта си. Устните й се присвиха от напрежение.
— Аурата ти изглежда по същия начин като преди месец, когато се срещнахме в Сиатъл. Ти си стабилен. Но мога да видя, че сънищата ти стават все по-интензивни. Те не са кошмари, не точно, но в тях има засилващо се чувство за неотложност. Освен това не можеш да спиш добре. Но има и още нещо, нещо, което не мога да разбера, без да те попитам за неща от живота ти.
Той остави вилицата, не показваше никакви емоции.
— Това ли е най-доброто, което можеш да направиш? Защото всяка ясновидка от панаирите би могла да „види“ същото в кристалната си топка. Та кой ли няма лоши сънища от време на време.
— Знам.
Гласът й беше станал равен и студен. Той се почувства така, сякаш е стъпкал пеперуда.
— Извинявам се — отрони тихо мъжът. — Не трябваше да те засягам.
— Наясно съм какво си мислят повечето хора за парапсихичните съветници. Смятат ни за измамници и шарлатани.
— Знам, че талантът ти е истински, Гуен. Не трябваше да казвам това. Съжалявам.
Тя се отпусна.
— Приемам извинението ти. Искаш ли да ти обясня и останалите неща, които видях в аурата ти?
— Разбира се.
— Не са много. Просто има някакво горещо излъчване в сънищата ти, което ми е трудно да разбера. Сигурна съм, че е парапсихична енергия. Но ултрасветлината е със същия цвят като енергията, която съзирам от време на време на пръстена ти. Случило ли ти се е нещо, свързано с този кехлибарен кристал? Да си попадал близо до някаква експлозия? Или пожар?
Той смяташе, че е подготвен за анализа, който тя би могла да измисли — подготвен за всичко, освен за възможността тя наистина да прозре какво става в сънищата му. Имаше само един начин Гуен да каже нещо толкова близо до истината.
— Разказах на Сам някои от нещата, които станаха при онзи последен случай. Той е споделил с Аби, а тя с теб. Дотук с пазенето на семейни тайни.
— Недей да виниш Сам или Аби. Никой от двамата не ми е доверявал нищо за сънищата ти. А за това, което се е случило с теб наскоро… Не е тайна, че едва не си бил убит и е трябвало да изплуваш от някаква подводна пещера. А това наистина обяснява отчасти неотложността в съня ти, разбира се. Но в съня ти става и още нещо. Ти се връщаш към една и съща сцена отново и отново. Според мен търсиш нещо.
Той усети как го пронизват тъмни ледени иглички.
— И ти можеш да ми помогнеш?
Тя се усмихна. Очите й бяха пълни с тъга и съжаление, сякаш току-що беше признала за загубата на нещо, което е копнеела да притежава.
— Аз помагам при лоши сънища, забрави ли?
— Не търся терапия. Мога да се справя и сам…
— Добре. — Гуен си пое дъх и отново се обгради от хладна, любезна резервираност. — Сега можеш да разбереш защо водя толкова ограничен социален живот.
— За какво намекваш?
— Мислиш си, че съм зърнала някой от сънищата ти, нали? Все едно съм нахлула в личното ти пространство.
Джъдсън понечи да отрече, но реши, че няма смисъл.
— Да, подозирах…
— Ако това ще те успокои, аз не виждам самите сънища.
Започваше да му писва — от него, не от нея. Той я беше предизвикал да разчете аурата му. Фактът, че резултатите не му харесваха, си беше негов проблем.
— Добре е да го знам.
— Няма нужда да се ядосваш.
— Спокоен съм.
— Мога да разпозная яда. Работата е там, че тежките сънища влияят на аурата, особено ако се повтарят често и ако сънуващият има силен паранормален талант. Това, което виждам, е енергията на сънищата в аурата на човека. Интуицията ми интерпретира тази енергия. Невинаги успявам да я разтълкувам правилно и е невъзможно да направя точен анализ, когато не зная никакви други подробности. Но обикновено виждам достатъчно, за да започна да задавам правилните въпроси. С твоя случай съм на този етап.
— Аз не съм твой случай и не съм тук, за да получа консултация от теб. Дошъл съм да разследвам убийство. Ти си клиентът, не аз.
Очите й блеснаха гневно. В следващия момент сенките се бяха завърнали и забулиха тайните й.
— Точно тъй — отрони тя подчертано любезно. — Ти не си ми клиент.
Той се почувства така, сякаш Гуен затръшна някаква врата под носа му. Сам си беше виновен.
9.
Сама съм си виновна за ледената атмосфера помежду ни — помисли си Гуен. Трябваше да се сети, че не е добра идея да казва на Джъдсън истината. Знаеше, че стъпва по тънък лед, когато започна да описва какво вижда в енергията на сънищата му. Надяваше се, че собствените му парапсихични способности, съчетани с разбирането му за паранормалното, ще му помогнат да приеме таланта й. Но беше заложила на губеща карта. После допусна глупавата грешка да удвои залога: опита да го убеди да й позволи да му помогне.