Не за пръв път преценяваше погрешно някой мъж, но този път й се струваше много по-важно от обикновено. Каза си, че е по-добре истината да излезе наяве, преди да се опознаят по-добре.
От друга страна, единствената връзка, която имаше с Джъдсън Копърсмит, беше между клиент и детектив, нает да извърши разследване. Трябваше да не забравя това нито за миг.
Не показвай слабост, помисли си тя. Това беше девизът, на който Ник Сойър беше научил нея и Аби още в началото на престоя им в „Самърлайт Академи“. Това беше незабравим съвет, който си заслужаваше да следва.
Двамата с Джъдсън завършиха вечерята в напрегнато мълчание и излязоха навън. Нощният въздух беше свеж и хладен. Звездите и полумесецът грееха на обсидиановото небе, но не успяваха да осветят Уилби.
— Този град никак не ми харесва — призна Гуен, за да разчупи мълчанието.
— Не се изненадвам, като знам какво си преживяла тук.
— Какъв е следващият ти ход?
— Има доста следващи ходове — обясни Джъдсън. — Утре искам да видя старата хижа, където си открила труповете и където Зандър Тейлър те е нападнал, а после е скочил във водопада.
— Добре — кимна тя.
Тръгнаха през почти празния паркинг. Светлините на „Ривървю Ин“ блещукаха в далечината.
— Искам да те попитам, само от любопитство, какво видя в аурата на Зандър Тейлър? — заинтересува се Джъдсън.
Тя се замисли за виденията, които още я връхлитаха в най-тъмните часове на нощта.
— Нищо, което да ми подскаже, че той е убиец, поне не и преди да ме нападне. После успях да осмисля поне част от онова, което бях съзряла, ала беше прекалено късно. Това е проблемът с виденията. Казах ти много пъти, че когато са извадени от контекста…
— Без допълнителните подробности не можеш да интерпретираш онова, което виждаш. Обясни ми го съвсем ясно. Кажи ми какво видя в аурата на Тейлър.
— Долових онзи тип енергия, който съм се научила да асоциирам с наркотична зависимост. Но в аурата му не видях никакви признаци за наличие на наркотици. Споменах за лошата енергия на Евалин, но тя каза, че щом той не взима нищо в момента, тя няма да го отстрани от проучването. Напомни ми, че много хора с паранормален талант стигат до експерименти с дрога в някой момент от живота си, опитвайки да се самолекуват. Хората с паранормална чувствителност често си мислят, че полудяват. Понякога отиват на лекар, който решава, че имат психични отклонения, и им предписва медикаменти. В резултат наркотиците често са фактор в терапията на сънищата.
— Съществената идея е, че признаците за пристрастеност не са сериозен повод за тревога.
— Не са, особено след като той не показваше видими признаци да се дрогира. Чак по-късно осъзнах, че не е бил пристрастен към наркотиците, а към убийствата.
— Върховната игра на истинския психопат — заключи Джъдсън.
— Игра е точното определение за начина, по който Тейлър възприемаше уменията си. Двете с Евалин бяхме убедени, че е имал много жертви, преди да се появи в Уилби.
Един пикап, който караше по улицата, внезапно зави към паркинга. Фаровете му пронизаха тъмнината. Колата се движеше прекалено бързо и летеше точно срещу тях.
Джъдсън вече реагираше. Той сграбчи ръката на Гуен и я дръпна в защитената зона между две паркирани коли.
Пикапът спря рязко само на метър разстояние. Гуен успя да зърне надписа „Цветни композиции Хъдсън“ преди вратата на шофьора да се отвори. Жена, облечена с дънки и избеляла памучна риза, изскочи навън. Беше обута с ботуши. Тъмната й коса беше стегната на опашка. Тя не обърна внимание на Джъдсън, а впери поглед в Гуен.
— Чух, че си се завърнала — изсъска тя. Гняв и дълго потискана болка кипяха в атмосферата около нея. — Дочух също, че Евалин Болинджър е мъртва и че Оксли те е сварил в къщата при трупа. Явно си се върнала към старите си навици.
— Здравей, Никол — изрече Гуен с равен глас.
Говореше тихо и успокоително, като интуитивно опитваше да потуши гнева на жената. Но знаеше, че няма големи шансове да успее. Осъзна, че Джъдсън е застинал в застрашително неподвижна поза. Той стоеше съвсем близо и леко пред нея, отчасти прикривайки я с тялото си. Искаше й се да му обясни, че няма непосредствена физическа заплаха, но не беше напълно сигурна, че е така. Бяха минали две години от последната й среща с Никол. Тогава тя хлипаше истерично и се кълнеше да отмъсти на Гуен.