— Изглежда доста враждебен.
— Така е… Но Евалин много го обичаше. Няма да го заведа в приют за животни, но ако го оставя сам в къщата, той ще побеснее. А подивелите котки правят големи поразии.
— В такъв случай явно си се сдобила с домашен любимец.
— Така изглежда. — Гуен погледна Макс. — Разбира се, ако си наумиш, че си роден да бъдеш свободен, няма да ти преча, обещавам.
Котаракът не й обърна внимание. Влезе в банята и се настани до празната си купичка за храна. Изгледа я намръщено през вратата.
— Добре, добре — примирително въздъхна тя. Отвори минибара и извади яйцата. Счупи две в купичката му. — Но не ме вини, ако станеш прекалено дебел, за да избягаш.
Джъдсън отиде до минибара.
— Искаш ли да пийнем по нещо, докато говорим?
— Чудесна идея. Добре ще ми дойде едно питие след сблъсъка с Никол.
11.
— Започни от началото — помоли я Джъдсън.
Гуен се настани на голямото кресло и се загледа в огъня на газовата камина. Танцуващите пламъци хвърляха отблясъци върху малката стая, но Гуен продължаваше да усеща, че я пронизват ледени тръпки. Макс се беше изтегнал на възглавничката до нея. Тихото му мъркане й действаше успокояващо.
Тя се запита откъде да започне.
— Няма как да се установи колко души е убил Зандър Тейлър, преди да се озове в Уилби. Даже не може да се докаже, че е убил някого. След смъртта му с Евалин правихме разни проучвания, но не беше лесно да установим местата, където е бил. Нито тя, нито аз сме професионални детективи. Но ни се стори, че открихме нещо като повтарящ се модел.
— Как стана това?
— Зандър беше много дружелюбен и доста бъбрив. Често споделяше колко му е приятно да е сред хора като него самия, хора с истински талант. И не спираше да се възмущава от шарлатаните екстрасенси, които се хвалят с паранормални способности… След като той… След като се самоуби, двете с Евалин направихме списък на всички места, които беше споменавал в разговорите си. После проверихме в интернет местните бизнес указатели.
Джъдсън кимна.
— Търсили сте хора, които са се рекламирали като екстрасенси, ясновидци и други такива, и след това сте проверявали дали имената им не са се появили на страниците с некролозите?
Тя го погледна изненадана.
— Да, точно така. Не се сетихме за друг начин. Нали разбираш, не можехме да потърсим в интернет частен детектив, който има истински паранормални способности. Зандър беше прав за едно — повечето са шарлатани.
За момент Джъдсън я погледна развеселен.
— Може би двамата със Сам трябва да си пуснем обяви, че предлагаме такива услуги. Нали не сме шарлатани.
Тя се усмихна.
— Проблемът е, че рекламите на вашата фирма биха изглеждали също като обявите на мошениците.
— Значи всичко се свежда до възможността да убедиш хората, че наистина си това, за което се представяш? Права си, не е лесно.
— Този процес ни отне много време, но накрая с Евалин открихме някои съвпадения: разни жени ясновидки, които например са гледали на ръка, до една се бяха поминали неочаквано от естествена смърт. Това ни убеди, че Тейлър е убил много хора. Спряхме с издирването на жертвите, защото не виждахме смисъл да продължаваме.
— Тейлър призна ли ти за жертвите си, когато се канеше да те убие?
— Да. Беше много доволен от себе си, защото тук, в Уилби, най-после преследваше хора с истински способности, не мошеници.
Джъдсън отпи от брендито си.
— Ликвидирането на хора с паранормален талант е превърнало играта му в много по-голямо предизвикателство.
— Той спомена, че очаквал да не му е толкова лесно да умъртви някой с истински талант, но се оказало не по-трудно, отколкото да затрие обикновен човек.
— Кога заподозряхте, че сред вас има престъпник? — попита Джъдсън.
— Веднага след първото убийство. — Гуен отпусна ръка върху козината на Макс. Спомените за онзи първи ужасен ден я връхлетяха веднага. — Открих тялото на Мери в хижата. Тя лежеше на пода, до един от работните плотове в дъното. По някакъв начин разбрах, че не е умряла от сърдечен удар или аневризъм. В положението на тялото й имаше нещо, което ми подсказваше, че е опитала да побегне. Поне така ми казваше духът.
— Видя духа й на местопрестъплението?
— Да, на стените на огледалния мотор. — Гуен отново започна да гали котарака, който раздвижи уши и замърка по-силно.