— Какъв огледален мотор? — заинтересува се Джъдсън.
— Най-екзотичното приспособление, конструирано от Евалин. Това беше нейната гордост и радост. Тя го направи специално за мен. Мислеше, че може да го използва, за да измери и запише енергията, която генерирам, когато задействам таланта си. Мери беше умряла край едно от огледалата и точно там видях духа й.
— Успя ли да научиш нещо?
— Нищо полезно — призна Гуен. — Трябва да отдам дължимото на Оксли, той проведе много задълбочено разследване. В края на краищата Мери беше само на трийсет и четири години и нямаше признаци да е страдала от някаква хронична болест. Но и Оксли не успя да открие нищо. Съдебният лекар установи, че Мери е починала от сърдечен удар.
— И после ти намери втората жертва на Тейлър на същото място три седмици по-късно?
— Да. Бен също беше умрял край огледалния мотор. Интуицията ми подсказваше, че и той като Мери е опитвал да избяга точно преди смъртта си. Но разследващите отново определиха, че смъртта му е настъпила от естествени причини. В неговия случай беше малко по-достоверно, защото Бен имаше тежка астма и някои други здравословни проблеми. Осъзнах, че съм заплашена от сериозни неприятности. Ясно ми беше, че Оксли започва да се съмнява.
— Два трупа за месец, намерени на едно и също място и от един и същи човек… Всеки полицай би се усъмнил — отбеляза Джъдсън.
— Говорих с Евалин. По това време и двете бяхме сигурни, че някой е нарочил за жертви участниците в проучването й. Тя веднага прекрати проекта и предупреди всички от групата. Повечето се паникьосаха и изчезнаха от града веднага.
— Но ти не си напуснала Уилби?
— Не. Все си мислех, че нещо в лабораторията ми е убягнало. Върнах се да огледам още веднъж и тогава се появи Зандър… Щом влезе в хижата, видях аурата му. Беше силно възбуден и напрегнат. Енергията му беше много лоша, разпокъсана. Разбрах, че той е убиецът. Но и Зандър отгатна, че знам.
— Какво се случи след това? — попита Джъдсън.
— Бяхме сами в лабораторията. Той започна да говори, играеше си на някаква игра с мен. Каза ми, че е планирал да ни премахне в реда, в който сме на онази снимка. Призна, че аз съм провалила плана му и съм наплашила останалите от стадото. Точно така ни нарече — стадо… И заяви, че задето съм му попречила, ще трябва да се отърве от мен, преди да ми е дошъл редът, въпреки че е бил планирал аз да съм последна.
Джъдсън я гледаше с опасно пламнали очи.
— Продължавай.
— Зандър бръкна във вътрешния джоб на якето си, извади нещо като малък цифров фотоапарат и го насочи към мен. Каза ми, че с него е убил Мери и Бен, както и цял куп екстрасенси шарлатани. Сега беше мой ред. Насочи фотоапарата към мен и фокусира. Почувствах някакво ледено усещане. Сърцето ми започна да бие по-бързо. Не можех да си поема дъх. Побягнах. Той се засмя и викна, че другите са направили същото. Каза, че преследването е най-приятната част. Реших, че няма какво да губя, и се скрих зад огледалния мотор. Той ме последва. После внезапно започна да пищи.
— Видя нещо в огледалата ли?
Гуен си пое дълбоко дъх и зарови пръсти в козината на Макс. Време беше да подбере думите си много, много внимателно.
— Казах ти, че онзи ден в атмосферата имаше много енергия. Аз бях задействала таланта си, Тейлър също. Към това се прибавяше и енергията от фотоапарата. Огледалата са проектирани така, че да засилват ефекта от психичната енергия. Не съм сигурна точно какво се случи, но мисля, че Тейлър видя разни неща в огледалата — може би образите на хора, които беше убил.
Изражението на Джъдсън стана напрегнато.
— Съзрял е духове в огледалата?
— Мисля, че да. Взе да им крещи: „Вие сте мъртви, дяволите да ви вземат! Защо не си стоите при умрелите?“. Започна да стреля със странното си оръжие срещу огледалата. Избухна някаква ярка светлина. Като светкавица на фотоапарат, само че това беше гореща парапсихична енергия. Усещах я. Енергията отскочи от огледалата и се върна право върху Зандър. Той запищя. Обърна се и побягна навън. Продължаваше да тича и да крещи, докато не стигна до водопада, където скочи право във водата. Аз тичах след него. Видях го как потъна. Няма да забравя погледа му.
Тя замълча. Известно време единственият звук в стаята беше тихото мъркане на Макс.
Джъдсън се взираше в огъня.
— Мислиш ли, че отразената енергия от собственото му оръжие го е убила?
— Това е единственото обяснение, което ми изглежда логично. Мога само да твърдя, че в онези последни мигове той беше абсолютно полудял. — Гуен замълча. — Понякога сънувам лоши сънища, особено по това време на годината.