Последва дълго мълчание. Само Макс не спираше да мърка.
— Как се справяш с проблемите с връзките ти? — попита Джъдсън.
— Предимно като ги избягвам.
— Проблемите ли?
— Не, връзките. Така е по-лесно. — Гуен се протегна и се настани по-удобно в креслото. — Е, след като установихме, че никой от двама ни не е подходящ за дългосрочна връзка, може би е добре да се върнем на темата за разследването. Ти каза, че не вярваш убиецът на Евалин да е разигравал някаква ужасна игра. За какво ни подсеща това?
— Че е била убита поради съвсем прагматична причина. — Джъдсън се изправи и отиде до прозореца. Погледна навън в нощта. — Познавала си я по-добре от всеки друг. Имаш ли представа откъде можем да започнем с търсенето на тайните й?
— Може би — въздъхна Гуен.
Тя стана от стола и прекоси стаята, за да извади снимката от чантата си. Донесе я и показа на Джъдсън това, което Евалин беше написала отзад.
— Огледало, огледало — прочете той.
— Смятам, че вероятно зная къде е скрила поне една много важна тайна — каза Гуен.
12.
Старата хижа беше обгърната от гъста мъгла. Джъдсън изгаси двигателя на джипа и огледа мястото. Дървената, силно обрулена от времето постройка беше на два етажа. Видът й подсказваше, че е строена в началото на века. Всички прозорци бяха покрити с метални капаци.
— Защо го е направила? — попита той.
— Евалин беше убедена, че естествената дневна светлина и светлината от видимата част на спектъра по принцип интерферира с психичната енергия и затруднява откриването и измерването й.
— Била е права. Сам и неговите техници в лабораторията стигнаха до същия извод преди време. Значи сега ти си собственичка и на тази съборетина, и на къщата й?
— Да, трябва да им плащам данъците и всичко останало. — Гуен извади парче хартия от чантата си. — Не исках да наследя лабораторията и нямам никаква представа какво да правя с оборудването, но не се престраших да го кажа на Евалин. Всички инструменти и машини, проектирани и изработени от нея, за да изучава паранормалното, са уникални.
— Тя какво очакваше да правиш с нещата й?
— Надяваше се да намеря добър дом за безценното й оборудване и инструменти. Няма много хора, които да се занимават със сериозно изследване на паранормалното, но все пак съществуват неколцина.
Джъдсън се усмихна леко.
— Като корпорация „Копърсмит“.
Гуен се оживи.
— Мислиш ли, че Сам и техниците от изследователската лаборатория биха се заинтересували от някои от инструментите и приспособленията й?
— Смятам, че Сам и хората му с радост биха се възползвали от възможността да огледат нещата в тази хижа. Ала не мога да гарантирам, че ще вземат всичко.
— Разбирам. Но знам, че Евалин би се зарадвала, ако истински учени, които изследват паранормалното, обърнат сериозно внимание на изобретенията й. За нещастие тя не подозираше за съществуването на лабораторията „Копърсмит“.
— А никой от „Копърсмит“ не е подозирал за нейната работа. Срамота. Знаеш ли, не за пръв път си мисля, че хората с истински талант трябва да намерят начин да се свързват един с друг и да общуват помежду си. Сега все едно работят на тъмно.
— И Евалин често повтаряше това.
— Много време ли прекарваше тя в лабораторията?
— Шегуваш ли се? — усмихна се Гуен. — Това място беше нейният живот. Инвестира и последния си цент тук. Охранителната система е много сериозна и скъпа, защото искаше да защити нещата, които беше проектирала и конструирала.
— Вярно, не можеш да си купиш качествени паранормални инструменти и измерващи уреди от пазара. Повярвай ми, Сам и неговите техници са опитвали да търсят подобни неща от онлайн магазините, но без успех. — Джъдсън отвори вратата и слезе от джипа. — Хайде да огледаме.
Гуен изскочи навън. Мъжът видя решимостта в очите й и разбра, че не й е лесно да влезе отново в лабораторията на Болинджър. В тази сграда беше намерила труповете на двама приятели и едва не беше загубила собствения си живот.
— Кога за последно си влизала тук?
— В деня, след като Тейлър ме нападна. Споменах ти, че тогава с Болинджър бяхме дошли да търсим оръжието му.
Тя изкачи стъпалата към тежката метална врата. Джъдсън я последва и спря до нея. Цифрите на клавиатурата на алармената система светеха в червено. Джъдсън разпозна логото на производителя върху малкия квадратен панел.