— Впечатлен съм — каза той. — Болинджър наистина се е охарчила за алармената система. Трябва да й е струвала цяло състояние.
— Казах ти, нещата вътре бяха много важни за нея.
Тя въведе кода. Червените светлини станаха зелени.
— Някой друг, освен теб, имал ли е достъп до това място? — попита Джъдсън.
— Не. Евалин смени кода след убийствата. Мисля, че аз съм единствената, която го знае.
Той погледна листа в ръката й.
— Трябва да си го е записала някъде, както си направила ти, или да го е запаметила в компютъра си.
— Да, възможно е. Евалин беше много съсредоточена, когато се отнасяше до изследванията й, но за други неща беше доста нехайна… Кодът не се помни лесно. Затова ми го написа. — Гуен се намръщи. — Мислиш ли, че убиецът й е търсел кода за лабораторията в нощта, когато я е умъртвил?
— Може би, но ако е искал само кода, убийството ми изглежда прекалено крайно решение. Много по-лесно би било да обезвреди алармата и да вземе един лост да разбие прозорците. Металните капаци пречат на светлината, но не са надеждна защита срещу проникване.
— Така е.
Гуен отвори вратата. Джъдсън надникна в подобното на пещера помещение, в което всички звуци отекваха. Беше изпълнено с дълбоки сенки. Долови и особената горещина, която беше отличителна черта на паранормалната енергия.
Тежки потоци психична енергия се виеха и кипяха в хижата, повечето много сходни с енергията в хранилището, където Сам пазеше кристалите си, или в изследователската лаборатория на „Копърсмит“. Атмосферата беше силно наелектризирана от многото кристали и други предмети, пропити с психична енергия, събрани в ограниченото пространство.
Но под горещата енергия Джъдсън непогрешимо долови следите от смъртта и насилието.
— Беше права — каза той. — Хората тук не са умрели от естествена смърт.
— И аз го усещам — потвърди Гуен.
Тя щракна един светещ ключ на стената. Пътека от вградени в пода светлини примигна и освети пространството около нозете им. Останалата част от лабораторията продължи да тъне в мрак.
Джъдсън затвори вратата и така изолира слабата дневна светлина.
— Няма ли флуоресцентни лампи на тавана?
— Не. Има настолни на работните плотове, но иначе лабораторията се осветява само от тези лампи на пода. Всичко е с автоматични сензори. Щом отминем някоя част от помещението, ще изгаснат.
— Болинджър е имала сериозен проблем със слънчевата светлина — отбеляза Джъдсън.
— Да, защото я разконцентрираше. Мисля, че това имаше нещо общо с таланта й. Тя беше особено чувствителна към енергията на ултрасветлината. — Гуен продължи напред. Светна нова редица от лампи, разкривайки следващите няколко метра от пода. — Огледалният мотор е в дъното — посочи тя и го поведе натам. — Заема цялата задна стена на хижата.
Джъдсън задейства другото си зрение и последва Гуен сред лабиринта от работни плотове, шкафове и витрини, все по-силно заинтригуван от това, което виждаше. Освен множеството стари инструменти и машини, имаше и огромна колекция от кристали и камъни, за които беше сигурен, че ще впечатлят силно Сам.
Задейства още по-силно таланта си и отвори възприятията си за пропитата с енергия атмосфера. Наоколо въздухът беше натежал от психична енергия, но сетивата му реагираха най-вече на тъмните потоци на насилието.
Беше се възстановил от кошмара в пещерата, но Гуен беше права — докато имаше този талант, щеше да се чувства принуден да преследва лошите. Тя беше единствената жена, която познаваше, която разбираше тази негова страна и това не я отблъскваше, нито предизвикваше нездраво любопитство. Тя просто приемаше, че това е природата му.
А снощи беше заявила съвсем ясно, че не търси обвързване, също като него. Според всички доводи на логиката и разума, това я правеше жената на мечтите му.
Само да можеше да я накара да спре да настоява, че той се нуждае от терапия.
Гуен рязко спря.
— Това е входът на огледалния мотор.
Но той вече беше усетил повишеното ниво на енергията с приближаването им до дъното на лабораторията. Горещата психична енергия припукваше в атмосферата и караше косъмчетата на тила и ръцете му да настръхнат. Дланите го засърбяха.
— Каквото и да е, явно е много силно — каза Джъдсън. — Впечатлен съм.
— Моторът беше най-великото творение на Евалин. — Гуен заобиколи една работна маса. — Тя ми довери, че първоначално си го е представяла просто като малък експеримент. Първата версия беше с големината на душ-кабина. Но резултатите бяха толкова необикновени, че тя продължи да разширява площта на огледалата. Накрая моторът достигна сегашния си размер.