Тъмните огледални стени, които образуваха външната част на мотора, стигаха почти до тавана. Джъдсън прецени, че са високи около четири метра и половина. Всеки сантиметър от дебелото стъкло беше пропит с енергия. Искри от ултрасветлина се появяваха и изчезваха в дълбините на отразяващите повърхности. Той погледна през входа и видя коридор от огледала.
— Евалин проектира вътрешността с формата на прост лабиринт — поясни Гуен. — Идеята беше да се увеличат до максимум огледалните повърхности вътре. Резултатът е, че има много завои, чупки, задънени отсечки и такива, които свършват с пресичащи се коридори.
— Никога не съм виждал нещо подобно — ахна Джъдсън. — Съмнявам се, че и Сам е виждал. Той ще се почувства като дете в магазин за играчки. Откъде е взела Евалин идеята за създаването на този мотор? От собствените си изследвания ли?
— Каза ми, че преди години, в някаква библиотека открила в един стар дневник бележки, които описвали възможността да се конструира огледален мотор. Странен изследовател на паранормалното от викторианската епоха, някой си Уелч, опитал да построи подобна машина в края на деветнайсети век, но допуснал съществен дефект в проектираната конструкция.
Джъдсън предпазливо протегна ръка и докосна най-близкия огледален панел. Шок от психична енергия порази като електричество сетивата му. Той бързо дръпна пръста си.
— Какъв е бил дефектът в проекта на Уелч? — попита той напрегнато.
— Уелч заключил, че най-ефективният начин да затвори силната енергия в огледалата бил, като убива хора. Планирал да ги умъртвява в огледална стая, която построил в имението си, надявайки се стъклата да поемат енергията, отделяна при настъпване на смъртта.
— Сериозно ли? — Джъдсън я погледна невярващо.
— Разбира се — потвърди Гуен. — Евалин ми показа записките му. Обясни ми, че той бил на път да открие нещо важно, но сбъркал в заключението си за това как да захранва истинския огледален мотор.
— И слава богу. — Джъдсън огледа огледалния коридор с нарастващо безпокойство. — Какво се случило с изобретението му?
— Евалин беше успяла да открие имението, в което бил построен огледалният мотор. Оказало се, че било унищожено от силна експлозия и пожар. Предполагаше, че моторът е прегрял и избухнал.
— Освен теб и Болинджър, други знаеха ли тази история?
— Доколкото съм наясно, Евалин не беше се доверила за това на никого, освен на мен. Обсъждахме дали да не превърнем историята за първия огледален мотор в един от епизодите на „Срещи с отвъдното“, ала тя заяви, че не иска да я превръща в телевизионно шоу. Страхуваше се, че някой луд може да приеме всичко сериозно.
— Права е била. Все щеше да се намери някой откачалник сред зрителите. Но Зандър Тейлър е убил двама души тук, нападнал е и теб… Сигурна ли си, че не е знаел за теорията на Уелч?
— Онзи ден той говори много, хвалеше се колко хора е убил, ала не спомена нищо за огледалната стая или за Уелч. Доколкото с Евалин знаехме, той не се интересуваше от наука или от историята на паранормалното. Просто му харесваше да убива с паранормални средства.
— И по някакъв начин е попаднал на оръжие, което не оставя следи и което му помага да осъществи фантазията си. Спомена ли ти къде е открил фотоапарата?
— Не. Ала Евалин беше сигурна, че оръжието не е дошло от нейната лаборатория. Но може малко преди смъртта си да е попаднала на нещо. — Изражението на Гуен стана напрегнато. — Вероятно това е тайната, която криеше в мотора.
— Има ли осветление в лабиринта?
— На места има вградени подови лампи — обясни Гуен. — Но поради някаква странна причина вътре не ти трябва осветление. Огледалата излъчват толкова много енергия, че повечето хора, дори и с малко талант, я възприемат като осветление. Вътре излъчването е много силно. И може да подейства дезориентиращо.
Тя мина през входа. Той я последва. Мислеше, че е подготвен, но горещата енергия на огледалата го връхлетя като буря и подпали сетивата му.
— По дяволите — изстена той. — Това е истински адреналин!
Гуен го погледна подозрително.
— Сигурен ли си, че ще издържиш?
— О, да.
Тя разбра и очите й блеснаха.
— За нас това е нещо като влакче на ужасите, нали?