— И така може да се каже — подсмихна се той.
— Интересното е, че моторът не влияе на всеки човек по един и същи начин. Другите участници в проучването на Евалин го намираха за много смущаващо място. Твърдяха, че се чувстват така, все едно вървят по тъмна уличка или в тясна минна галерия.
Тя зави зад ъгъла и изчезна в дълбините на лабиринта. Джъдсън бързо я настигна. Енергията от огледалата ставаше по-силна, докато напредваха към сърцето на мотора.
Джъдсън се вгледа в дълбочината на едно близко огледало и видя образа си, повтарящ се безброй пъти в тъмната безкрайност.
— Каза, че Болинджър стигнала до извода, че енергията, отделяна в момента на смъртта, не е начинът да се захранва огледалният мотор. Какво е използвала в такъв случай?
— Кристали. — Гуен зави отново. — Но оригиналните камъни трябваше да се настройват много често. За щастие тя се досети кой от града можеше да го прави… Луиз Фулър.
— Жената, която майстори вятърните камбанки ли?
— Да. Евалин ми довери, че Луиз има някаква паранормална способност, свързана с кристалите.
— Сам ще иска да се запознае с нея.
— Пожелавам му късмет. Луиз не обича да общува с никого. Много е странна. Ексцентрична е и живее като отшелник. Местните я наричат Вещицата от Уилби. Но тя прави удивителни вятърни камбанки. Но дори и с нейна помощ отначало на Евалин й беше трудно да поддържа огледалата в работещо състояние повече от два часа без прекъсване.
— Тези огледала са много горещи и със силна енергия — отбеляза Джъдсън. — Настройвани ли са скоро?
— Това вече не се налага. Преди две-три години Евалин попаднала на един геод на някакво изложение за скъпоценни камъни и минерали. Той привлякъл вниманието й. Тя го купила и го донесла тук. Като го разцепила, открила, че е пълен с кристали, които били достатъчно силни, за да захранят огледалния мотор. Нещо повече, тези кристали не се нуждаели от настройване.
Ледени тръпки пронизаха сетивата на Джъдсън.
— Къде е геодът сега? — попита той шепнешком.
— Предполагам, че е още тук. — Гуен продължи по друг къс коридор. — Той беше най-ценното притежание на Евалин. Съхраняваше го в една стоманена кутия в сърцето на мотора. Надявам се, че е скрила в кутията при геода онова, което е искала да намеря.
— Странно скривалище.
— Не би го казал, ако познаваше Евалин. Тя беше убедена, че почти никой не може да влезе толкова навътре в мотора, за да открие контейнера на геода. Почти стигнахме.
Джъдсън последва Гуен зад ъгъла и двамата се озоваха в малко квадратно помещение с огледални стени. В средата на стаята имаше стоманена кутия.
Гуен отлости капака й и внимателно го повдигна. Гореща психична енергия ги лъхна като зловещ дим от тлеещ горски пожар.
— По дяволите… — изруга Джъдсън. Той отиде до кутията и погледна разцепените половини на геода. — Не мога да повярвам.
В кутията имаше още нещо — сгъната карта.
Той не се впечатли от нея, защото цялото му внимание беше насочено към геода.
— Това ли е скалата, която захранва огледалата? — попита той.
— Да. Много е странна нали? Толкова е красива отвътре и се усеща силата на кристалите. Евалин ми каза, че никога не е виждала нещо подобно.
— Аз съм виждал — каза тихо Джъдсън.
Нищо от вида на скучната сива скала не подсказваше какви тайни се крият вътре. Отвън изглеждаше съвсем обикновена, ала блестящите кристали в сърцевината й грееха в паранормална дъга от цветове, хвърляйки странни сенки в спектъра от видима и невидима светлина. Потоци от енергия се надигаха на смущаващи вълни. Пръстенът на Джъдсън се загря под въздействието на геода.
— Това е интересно. — Гуен се наведе да вземе картата. — Къде другаде си виждал такъв геод?
— В трезора на Сам в лабораторията му на Легаси Айлънд. — Той вдигна ръка, за да й покаже кехлибарения кристал на пръстена си. — Този кристал е от такъв геод и мога да се обзаложа, че и двата геода са дошли от едно и също място — мината „Феникс“.
— Каква е тази мина?
— Това е дълга история, но казано накратко, този геод принадлежи на семейството ми.
Гуен се намръщи гневно.
— Чакай. Евалин е платила много пари за него и сега той е мое притежание.
— Не се тревожи, семейство Копърсмит ще ти плати колкото поискаш.
— Ами ако откажа да го продам? — попита тя предпазливо.
— Опасявам се, че това е от онези предложения, на които не можеш — а и не трябва — да откажеш. Този геод е опасен, Гуен. Повярвай ми, няма как да го сложиш на секцията в хола си.