Выбрать главу

— Чак толкова ли е опасен? — подозрително го изгледа тя. Не се опита да прикрие скептичната си реакция.

— Това е проблемът. — Джъдсън се пресегна и затвори капака на кутията, за да прекъсне потока от гореща енергия. — Никой не знае отговора на този въпрос. Но е невероятен късмет, че Болинджър не е взривила тази лаборатория заедно с всички, намиращи се в нея, когато е провеждала експериментите си тук, в огледалната стая.

— Сигурна съм, че преувеличаваш. Евалин беше много внимателна.

— Съмнявам се, че е била наясно с какво си има работа — мрачно отрони Джъдсън. — Този геод трябва да отиде в хранилището на Сам, за да бъде на сигурно място. Както казах, ще те компенсираме щедро финансово.

Гуен се овладя и го прониза с хладен поглед.

— Ще обмисля предложението ти.

Той я притискаше и това никак не й харесваше. Тя имаше право да бъде недоволна: в крайна сметка той се опитваше да присвои наследството й.

— Виж, съжалявам — извини й се той. — Осъзнавам, че те затрупвам с много информация, която е съвсем нова за теб. Обещавам, че ще ти обясня всичко по-късно. Междувременно още сега ще вземем този контейнер. Енергията тук е достатъчно силна и така. Ако нивата й в огледалата станат малко по-високи, всичко ще пламне. Цяло чудо е, че още не е станала експлозия.

Тя не изглеждаше убедена, но поне вече не спореше с него. Нов прилив на интуиция връхлетя Джъдсън.

— Трябва да се погрижим за още нещо — обясни той. — За някои този геод би струвал цяло състояние. По дяволите, всъщност той е безценен. Мога да ти гарантирам, че има хора, които биха убили, за да се сдобият с него.

Гуен го изгледа стреснато.

— Намекваш, че може той да е мотивът за премахването на Евалин?

— Точно това казвам.

— Може би затова е оставила бележката на гърба на снимката, с която да ме насочи да дойда тук. Искала е да разбера, че някой се опитва да се сдобие с геода. Но тази карта сигурно също е важна. — Гуен погледна сгънатата карта в ръката си. — Иначе нямаше да я скрие в огледалния мотор. Винаги внимаваше да не държи тук нищо излишно, за да не попречи на експериментите й.

— Да излизаме — притеснено рече Джъдсън. Думите му прозвучаха като заповед.

Гуен го изгледа въпросително, но не възрази. Без да каже дума, го поведе навън от огледалния лабиринт.

Прекосиха обратно тънещата в мрак лаборатория. Придвижваха се от едно осветено петно на пода до следващото, оставяйки тъмнината зад себе си.

Когато стигнаха до тежката метална врата, Гуен я отвори и понечи да излезе навън.

И в този миг Джъдсън долови лекото проблясване на светлина сред дърветата на отсрещния бряг на реката. Вероятно изострените му сетива бяха нащрек или просто извади късмет. Каквато и да беше причината, той реагира светкавично.

Стисна лакътя на Гуен и я дръпна настрани от вратата.

Проехтя гръм и куршумът се заби в металната каса на вратата.

Звукът от пушечния изстрел отекна безкрайно в гората, доловим дори над гръмкия грохот на водопада.

13.

— Предполагам, няма да приемем, че случаен ловец стреля по нас, защото ни е сбъркал с елени — изрече с разтреперан глас Гуен.

Не й беше лесно да говори, защото лежеше по гръб на пода, притисната от Джъдсън. Той я смазваше с тежестта на мускулестото си тяло.

— Не. — Мъжът се претърколи настрани от нея, но остана да лежи. — Ще приемем, че това е най-лошият възможен сценарий. Някой току-що опита да убие и двама ни. Не се изправяй! Онзи може да изстреля още няколко куршума на сляпо, с надеждата да извади късмет.

При повечето обстоятелства Гуен не обичаше да се подчинява на заповеди, но Джъдсън явно знаеше какво прави. А и тя изобщо не беше експерт в тези неща.

Гуен приседна и бързо изпълзя настрани от отворената врата по-навътре в лабораторията. В слабата светлина на подовите лампи тя забеляза, че Джъдсън промени позата си в сенките. И съвсем се шокира, щом осъзна, че той е извадил пистолет от кобур, прикрепен на глезена му. До този момент не й беше хрумнало, че може да е въоръжен.

Джъдсън се приведе към пода и стреля три пъти. Беше насочил оръжието си към водопада, а не към дърветата на другия бряг. Гуен разбра, че това са предупредителни изстрели.

Стрелецът от гората не отвърна на огъня. След малко звукът от форсиращ двигател на кола отекна в далечината и после бързо заглъхна.