Празненството щеше да се проведе на семейния остров Легаси Айлънд, в малкото градче Копър Бийч. Обикновено замрялото островно селище в архипелага Сан Хуан сега кипеше от вълнение покрай приготовленията. Уилоу и сватбеният агент, когото наеха, бяха впрегнали забележителния си организационен талант, за да подготвят това мащабно събитие за толкова кратко време.
Джъдсън подозираше, че на света нямаше повече от дузина мъже, които биха се радвали на суматохата, свързана с организирането на голяма сватба. Сам не беше сред тях, но той беше младоженецът, така че трябваше да понесе безкрайната върволица от фотографи, цветари и снабдители.
Джъдсън отчасти го съжаляваше, но знаеше, че брат му ще се справи със ситуацията. Във всеки случай беше наясно, че в сегашното си настроение той самият не е добра компания. Освен това беше най-разумно да избягва Уилоу, докато се чувстваше така. Не можеше да излъже майчината й интуиция. Ако тя научеше за повтарящия се кошмар и безсънните нощи, щеше да се побърка от тревога. А това беше последното, от което Сам и Аби се нуждаеха.
— Виж, разбирам, че имаш нужда от почивка, преди да решиш какво ще правим с „Копърсмит Кънсалтинг“ — каза Сам. — Но това е семеен проблем. Аби казва, че Гуен е много разстроена от смъртта на Болинджър. Гуен иска разследване, а местните полицаи няма да си мръднат пръста. Просто те молим да отидеш до Уилби и да разбереш какво се е случило с Болинджър.
— Ами ако се окаже, че Болинджър е била убита с паранормални средства? Какво очаква Гуен да направя, по дяволите? Това не е от случаите, в които мога да се появя на местопрестъплението, да анализирам ситуацията и да прехвърля проблема на Сполдинг, който да се погрижи за него. Обикновените полицаи и следователи не си падат особено по паранормални неща. Трябват им солидни доказателства, за да приключат случая, а това невинаги е възможно.
— Давам си сметка, че е така — рече Сам.
— Затова не поемаме много частни разследвания, забрави ли?
— Да, но този случай е свързан със семейството и приятелите — настоя Сам.
— Знам, но въпросът си остава. Какво очаква Гуен Фрейзиър да направя, ако установя, че приятелката й е била убита, ала не мога да открия никакви доказателства, които да представя на полицията?
— Ще измислиш нещо — каза Сам. — Винаги успяваш. Това е много важно за Аби. Тя смята, че Гуен няма да се успокои, докато не види този случай приключен.
— Приключен, но как?
Сам се замисли, преди да отговори:
— Очевидно Гуен има по-специална история, свързана с Уилби.
— Нещата стават все по-объркани с всяка изминала минута…
— Преди две години Гуен е била част от група от седем души, обект на изследователско проучване на жената, която сега е мъртва. Проучването целяло да се намери начин да се докаже съществуването на паранормалните таланти.
— Можем да заключим, че проучването се е провалило — каза Джъдсън. — Няма как да се докаже нещо, което не подлежи на научно изследване. В лабораторията на Копърсмит работят по този проблем от години.
— Така е. Но не това е същественото от случилото се в Уилби преди две години.
— Още ли има?
— Оказало се, че един от участниците в проучването на Болинджър, някой си Зандър Тейлър, бил сериен убиец… Специализирал се в проследяването и убийството на хора, които твърдят, че имат паранормални способности. Преди да се озове в Уилби, вероятно повечето му жертви са били наистина измамници — ясновидки, гледачки на карти, фалшиви медиуми…
Сетивата на Джъдсън се изостриха. Леко любопитство се надигна в него. За пръв път почувства нещо различно от сивата тежест, която го смазваше, откакто се беше върнал от острова. Свали краката си от парапета и се изправи.
— Чакай да отгатна — каза той. — Зандър Тейлър си е търсил предизвикателство. Включил се е доброволно в проучването, за да открие истински екстрасенси, които да убие.
— Знаеш как мислят лошите. Позна. Успял да ликвидира двама души, участващи в проучването, преди да опита да убие Гуен. Очевидно се провалил, но замалко не успял… Според Аби, Гуен била много травмирана след това нападение. А сега смъртта на Болинджър е възкресила в нея всички лоши спомени и вибрации.
Нова вълна на любопитство заля Джъдсън. Той погледна кехлибарения кристал на пръстена си. Камъкът леко просветваше, защото талантът му се беше задействал…