Триша Монтгомъри, собственичката на „Ривървю Ин“, седеше на масата срещу Гуен. Тя също не забеляза нищо.
— Между нас казано, трябва да внимаваш да не попаднеш на Никол Хъдсън, докато си в града — предупреди я Триша. Тя понижи глас и зашепна конспиративно: — Тази жена не е с всичкия си. Знаеш не по-зле от мен, че още преди две години за нея не можеше да се каже, че е стабилна психически. Мога да ти заявя категорично, че душевното й здраве никак не се е подобрило оттогава…
— Не се тревожи — отвърна Гуен и се насили да не потрепери. — Не възнамерявам да се срещам с Никол, ако мога да го избегна.
— Това няма да бъде възможно, ако останеш за повече от ден-два — заяви Триша сухо. — Уилби е прекалено малък град.
Триша наближаваше четирийсетте. Беше привлекателна жена с къса къдрава кестенява коса, която обрамчваше сърцевидното й лице с деликатни скули. Гуен се запозна с нея преди две години, в началото на проучването на Евалин. По онова време Триша току-що беше пристигнала в Уилби. Прясно забогатялата мултимилионерка беше спечелила богатството си в света на високите технологии. Беше се оттеглила от активния бизнес рано, за да се занимава с това, за което винаги бе мечтала — да държи очарователен малък пансион в горите на Орегон. За изненада на всички в града тя успя да превърне занемарената странноприемница в процъфтяващ пансион за туристи с достатъчно посетители през цялата година.
Гуен се стараеше да я слуша внимателно, но очите й постоянно обхождаха фоайето, където беше Джъдсън. Забеляза, че той приближи рецепцията. Тя знаеше, че бурята от кехлибарена светлина, която пламтеше около него, беше видение, предизвикано от собствените й паранормални сетива. Обикновено не пробуждаше таланта си, когато наоколо имаше други хора. Но днес беше много напрегната и нервна и затова не успяваше да контролира напълно способностите си. Паранормалното й зрение беше изригнало, когато Джъдсън пристъпи прага. Беше мислила за него цял месец, и то много по-често, отколкото беше добре за нея. Въпреки че очакваше пристигането му, изведнъж образът му разтърси сетивата й и пробуди таланта й.
Какво, за бога, ставаше в сънищата на Джъдсън, че я караха да го възприема по този начин: твърд и решителен мъж, който крачеше в буря от гореща кехлибарена светлина?
Тя имаше талант да анализира сънища, но се нуждаеше от някакъв контекст, за да разбере онова, което интуицията й подсказваше. Джъдсън все още беше енигма за нея. Тя помнеше как той реагира на предложението й за терапия на сънищата му онази вечер в Сиатъл. И това й подсказваше, че той възнамерява да си остане загадка.
Джъдсън явно усети, че го наблюдават, защото спря пред рецепцията и обходи с поглед малкото фоайе, оценявайки неколцината гости както хищник оглежда потенциалните си жертви.
Тя долови, че той е задействал таланта си, понеже в този момент те се размърдаха смутено, сякаш бяха почувствали дебнеща ги опасност. Някои от тях вдигнаха поглед от списанията си или прекъснаха разговорите и се огледаха, търсейки причината за ненадейната тревога, която ги беше обзела.
Но както се случваше често, те предпочетоха да пренебрегнат посланието на сетивата си. В края на краищата бяха на топло и безопасно място, а новодошлият добре облечен мъж изглеждаше спокоен и овладян. Не правеше никакви заплашителни движения.
Гостите се върнаха към разговорите и четивата си. Може би интуицията им беше подсказала това, което Гуен знаеше още при появата на Джъдсън на вратата. Те бяха в безопасност. Никой от тях не беше сред днешните жертви на Джъдсън. Той беше тук заради нея.
С усилие на волята тя принуди зрението си да се върне към нормалното. Огънят от сюрреалистична светлина изгасна, но усещането за разпознаване беше все така силно. Той беше мъжът, когото беше чакала — не само откакто се беше обадила по телефона на Аби, а през целия си живот. Пулсът й се ускори. Пръстите й стиснаха чашата с чай.
Вземи се в ръце, жено! Тя беше роден мечтател, но отдавна се беше научила да не се отплесва в мечти.
В този момент Джъдсън погледна към нея през отворените врати на чайната. Нова вълна от вълнение разбуди сетивата й. Гуен беше сигурна, че видя как очите му блеснаха за момент.
Кимна му спокойно и учтиво, или поне се надяваше, че изглежда така, за да му покаже, че го е забелязала. Той й отвърна по същия начин — с кратко и вежливо кимване — и се обърна към рецепцията, за да си наеме стая.