— Горкият — въздъхна Ник. — Аз лично бих искал да разбера как си се сдобил с номера на офшорната сметка и паролата на Пул.
— Работил съм известно време в държавна агенция — отвърна Джъдсън.
— А, да, пощата. Все забравям.
— Откриването на информацията за сметката не беше никак лесно, повярвай ми. Имаше две кучета. И то големи.
— Завързани ли бяха?
— Не, пуснати свободно из къщата.
— И как мина покрай тях? — попита Ник от чисто професионален интерес. — Псетата създават доста проблеми.
— Имах помощник — призна Джъдсън. — Отидох в къщата на Пул с пакет кучешка храна и с Никол Хъдсън. Тя е ходила да ги храни винаги когато Пул е отсъствал от града. Кучетата я познават и я обожават. Всъщност тя ще ги вземе при себе си сега, след като Пул вече го няма.
— Никол знаела ли е какво е правел той, когато е отсъствал от града?
— Не. А сега ми кажи за сметката.
— Открихме я веднага след като ни даде номера и паролата — обясни Ник.
— Така. И каква е лошата новина?
— Сметката е била закрита.
Джъдсън се закова на място.
— Сигурен ли си?
— Когато става въпрос за големи суми анонимни пари, винаги внимавам много. Майка ти също — увери го Ник.
— Не се съмнявам. Продължавай.
— Офшорната сметка на Пул е била изпразнена съвсем наскоро.
— Трябва да е знаел, че сме по петите му — предположи Джъдсън. — Може да е преместил парите като предохранителна мярка.
— Няма как да го е сторил. Освен ако не го е направил от гроба.
— Само не ми казвай, че…
— Точно така. Сметката е закрита около четирийсет минути след като Пул злополучно се е сблъскал с острия предмет тази сутрин.
— По дяволите!
— Именно. Според описанието на събитията, което получихме от теб, Пул е загинал в цветарския магазин приблизително в два часа през нощта. Сметката е била закрита малко след това. Струва ни се, че може би…
— Може би има още някой замесен в тази история. — Джъдсън се отправи към вратата. — Някой, който не само е знаел за офшорната сметка, но и кога е трябвало да действа.
— Който и да е бил, освен че е много добър на компютъра, явно е следил отблизо случващото се в Уилби — каза Ник.
— Определено. Негодникът ни е наблюдавал от първия ред. — Джъдсън отвори рязко вратата и бързо излезе в коридора. Макс скочи от леглото на пода и се втурна след него. — Оставаш сам — нареди му Джъдсън.
Котаракът се беше залепил за нозете му.
Джъдсън отвори вратата към стълбището и се отправи надолу. Макс го следваше по петите.
— На някакво стълбище ли се намираш? — попита Ник. — Звукът стана някак кънтящ.
— Минавам по аварийното стълбище. Това обяснява защо не открих компютъра и мобилния телефон на Евалин в дома на Пул тази сутрин. — Джъдсън стисна парапета и прескочи няколко стъпала наведнъж. Макс скочи след него. — Ще ти се обадя по-късно. Позвъни на 911 в Уилби и накарай дежурният да изпрати някого в старата хижа незабавно. Предупреди, че се готви още едно убийство.
— Какво става?
— Гуен потегли преди няколко минути. Ще попадне на Съндю. И е сама.
42.
Гуен спря на алеята пред старата хижа. Не валеше, но сивото небе ставаше все по-мрачно и зловещо. Колата, наета от Уесли Ланкастър, беше паркирана под навеса на предния вход. Гуен паркира точно зад него.
Необикновено щедрото му предложение да купи хижата, за да я използва за снимачна площадка за новата си поредица, беше доста изненадващо за Гуен. Ала тя колкото повече мислеше по въпроса, толкова повече харесваше идеята. Значителната сума пари щеше да се отрази чудесно на оскъдните й финанси, докато новата й фирма за разследвания заработеше.
Уесли не я чакаше в колата, както тя си мислеше. Не се виждаше да пристъпва нетърпеливо и пред входа. Хрумна й, че за да уплътни времето, е решил да обиколи хижата, за да огледа по-добре водопада.
Гуен извади листа с кода от чантата си и започна да го набира на панела на алармата. Със закъснение осъзна, че е отключено.
Бутна тежката метална врата.
— Уесли? Как, за бога, си се сдобил с кода?
Не последва отговор от тъмната вътрешност на лабораторията. Гуен влезе в пропития с енергия мрак. Познатото напрежение й пробуди сетивата.
Включи се осветлението на пода и огря нозете й.
Тя остави чантата си на една маса наблизо и се обърна да огледа сенчестата лаборатория. В средата на помещението светеше една секция от подовото осветление, но не се виждаше ничий силует. Гуен пристъпи напред.