Выбрать главу

— Уесли? Тук ли си?

Тя видя тялото на пода, когато стигна до две пресичащи се пътеки. Дългата руса коса не можеше да се сгреши.

— Уесли…

Втурна се към него, а сетивата й се събудиха напълно. Заля я вълна на облекчение, когато съзря аурата на Уесли.

Той не беше мъртъв, но Гуен виждаше, че не е и в състояние на нормален сън. Беше в безсъзнание.

Тя коленичи до него, търсейки следи от нараняване. Звукът от щракване на резето на входната врата я стресна и изплаши.

Чак тогава осъзна, че лампите в предната част на лабораторията още светеха.

Един познат глас долетя от сенките:

— Знаеш ли — каза Райли Дънкан, — трябва да благодаря на теб и Копърсмит, че измислихте такъв хубав край на играта. Започвах да се отегчавам от чат-стаята. Беше ми прекалено лесно да намирам клиенти на Пул.

Първата й мисъл беше, че Райли нямаше вид на убиец. Изглеждаше като такъв, какъвто беше — служител на рецепция в хотел. После забеляза лекото проблясване на дулото на пистолета му.

— Но ти не си знаел как да се измъкнеш от тази игра, нали? — попита тя. — Инстинктивно остана коленичила на пода до изпадналия в несвяст Уесли, в опит да не бъде лесна мишена. — В крайна сметка Пул е бил наемният убиец. Той е погубвал хора за пари и го е правел с паранормално оръжие. Бил е опасен.

— Да кажем само, че знаех едно: трябваше да бъда напълно сигурен в успеха си, преди да опитам. Мислех, че имам време. Освен това, докато Пул работеше, офшорната му сметка набъбваше все повече. После той ми каза, че Болинджър ни е разкрила. Довери ми, че трябва да се отърве от нея. След това се появи ти. Веднага разбрах, че смяташ, че Болинджър е била убита.

— И Пул го знаеше.

— Да, но той не се тревожеше особено, докато не се появи Копърсмит. Тогава аз направих някои проверки онлайн и открих, че той може да се окаже сериозен проблем. Затова Пул реши да ограничи щетите и да се отърве от Луиз.

— Тя е била последната, която би могла да го свърже с наемните убийства.

— Изобщо не знаехме точно какво е известно на старата вещица и дори дали някой ще й повярва, ако тя се разприказва. Но Пул много държеше на детайлите, когато се отнасяше до работата му.

— Освен това вече е бил сигурен, че ще намери заместник на Луиз в папките на Евалин от „Самърлайт“.

— Знаеш за тези папки, а? — Райли се засмя. — Леле, не го очаквах. Добре изиграно. Но аз спечелих, понеже хакнах компютъра на Евалин и открих старите файлове. Когато Пул взел компютъра онази нощ, той просто се опитвал да прикрие следите си. Между нас казано, Пул не беше вълшебник в сферата на компютърните технологии.

— Ти си организирал и поддържал чат-стаята за парапсихични консултации, нали? Ти си Съндю?

— Впечатлен съм. Двамата с Копърсмит сте стигнали много по-далече, отколкото подозирах.

Изведнъж Гуен осъзна истината.

— Зандър Тейлър не е бил единственият син на Бъди Пул, нали?

— Не. Със Зандър бяхме доведени братя. Различни майки, един и същи баща. Татко е спял с много жени, докато е ръководел онази секта.

— А той как е научил за теб и Зандър?

— Изобщо не знаеше, че съществуваме. Аз открих Пул. Преди няколко години се заинтересувах от произхода си и тръгнах да търся дали нямам някакви близки. Намерих Зандър. По онова време той беше прохождащ убиец. Помогнах му да превърне малкото си хоби в игра с повече предизвикателства. Посочих му, че трябва да проявява по-голяма избирателност, когато набелязва жертвите си. Убедих го, че и за двама ни ще бъде по-забавно, ако преследва хора като него самия, хора с истински талант. Разбира се, в онези дни той нямаше кристала, така че убиваше по по-традиционен начин. Обичаше отровите, защото те не оставяха следи и можеше да се наслади на предсмъртните мъки на жертвите си.

— Мога да си представя как сте си допаднали двамата — презрително го изгледа Гуен. — Но как се озовахте тук, в Уилби?

— Зандър си падаше малко сантиментален. Знаеше, че съм го намерил, така че попита дали мога да открия майка му. Отне ми известно време, защото Пул беше заличил следите, които водеха към нея в Уилби, доста добре. Но преди три години се добрах до старата вещица. Представи си изненадата ни, когато със Зандър разбрахме, че добрият ни стар татко също живее тук.

— Трябва да е била вълнуваща среща.