— Пул малко се разтревожи, когато му се представихме, но веднага щом откри, че знаем за бизнеса му с убийства по поръчка и че споделяме вкуса му към играта, видя възможностите. Аз измислих идеята за чат-стаята на Съндю. Помогнах му да направи прехода от старомодния си бизнес към супер модерна фирма. Лудата Луиз обаче беше убедена, че единственият й ненагледен син Зандър е в голяма опасност от баща си, когото тя наричаше демон.
— Дала е на Зандър оръжие, с което да се пази.
— Да, и това, но най-вече се надяваше синът й да убие стареца. Но Зандър беше играч по душа. Естествено веднага започна да използва кристала в играта си на убийства. После, около година по-късно, Евалин обяви изследователския си проект и се заобиколи с куп хора с истински таланти. Зандър направо превъртя.
— Кандидатствал е за участие в проучването. И после е започнал да избива останалите от групата.
— Не можеше да се сдържи — изръмжа Райли. — Все едно да пуснеш лисица сред пилета. Двамата с Пул много се разтревожихме, казвам ти. Целият бизнес беше застрашен. Оксли може и да не вярва на паранормалните теории, но той не е глупак.
— Прекалено много мистериозни смъртни случаи в толкова малък град биха привлекли вниманието на всеки полицай.
— Зандър прояви находчивост да нагласи нещата, сякаш ти си виновна за първите две убийства, но колко дълго можеше да продължи това? Пул реши, че той е загубил контрол и трябва да изчезне.
— Но преди това Зандър скочи във водопада — напомни му Гуен.
— Да. И проблемът ни се реши. Пул беше много облекчен, повярвай ми. Аз също. Но никой от двама ни не успя да разгадае какво се е случило в онзи ден тук. Просто не можехме да си представим, че Зандър се е самоубил.
— Но и за двама ви е било удобно, че той е изчезнал.
— О, да! Починахме си добре няколко месеца и после отново се завърнахме към бизнеса.
— Докато Евалин не е разгадала какво става, когато Пул пътува извън града уж за да посещава занаятчийски панаири. Сега той е мъртъв и ти се опитваш да разчистиш следите.
— Пул не беше кой знае какъв баща, но ме научи на някои неща през последните три години — обясни Райли. — Най-важното от които е да обръщам внимание на подробностите.
— Защо нарани Уесли, той не беше замесен в това?
— Ланкастър ми трябваше, за да те накарам да дойдеш тук тази сутрин, така че ти изпратих имейл от неговия адрес и ти направих предложение, на което да не можеш да откажеш. Когато ти се хвана на въдицата, го накарах да дойде тук с едно обаждане. Казах му, че си ме помолила да му предам съобщението ти, че искаш да се срещнете тук, за да обсъдите предложението му. Той не зададе никакви въпроси, защото ми повярва.
— Как смяташ да обясниш смъртта ми? — попита Гуен.
— Ще изглежда така, сякаш двамата с Уесли сте се скарали за бъдещето на лабораторията. Всички в града знаят, че той иска да използва това място за снимките на новата си поредица. Наясно са, че двамата се познавате отдавна. Ще се получи мотив за убийство.
— Ще убиеш мен и ще натопиш Уесли, така ли?
— Мислех да използвам Копърсмит, но честно казано, този човек ме кара да нервнича — призна Райли.
— Да ти дам ли една безплатна консултация? Всъщност твоята собствена интуиция те кара да нервничиш. Обърни й внимание.
— Не се тревожи, обръщам й… — подсмихна се Райли. — След като осъзнах, че той е успял някак да надвие Пул снощи, въпреки че Пул носеше кристала си и можеше да го използва, разбрах, че е прекалено опасно да намесвам Копърсмит в този сценарий. Но ми е много интересно как е оцелял на атаката с кристала. Пул имаше огромен опит в използването му.
— Обзалагам се, че Джъдсън с удоволствие ще ти обясни.
Райли изсумтя развеселен.
— Признавам, не ти липсва чувство за хумор. Ала има едно нещо, което искам да науча, преди да приключим с тази игра.
— Искаш да знаеш защо Зандър Тейлър е скочил във водопада преди две години.
— Как се сети?
Тя махна леко с ръка.
— Видях го в аурата ти.
— Глупости!
— Ти си пристрастен към играта да разкриваш тайните на другите и да ги използваш срещу тях — каза Гуен. — Това е като наркотик. То ръководи действията ти. Виждам го в енергийното ти поле. Било е там през цялото време. Знаех, че имаш проблем с някакво пристрастяване, но досега не бях успяла да го поставя в някакъв контекст.
— Не е пристрастяване. Аз не съм като Зандър. Той беше луд.
— Разбира се, че си пристрастен. Не би могъл да се откажеш, дори и да опиташ.