Райли се ухили злобно:
— Нямам причина да се отказвам.
— Всъщност има няколко много основателни причини да се откажеш, но такъв ненормалник като теб не би могъл да разбере никоя от тях. Е, искаш ли да разбереш какво се случи накрая, когато брат ти скочи във водопада?
— Кажи ми. — В гласа на Райли се усети внезапен изблик на енергия.
— Ще направя нещо по-добро. Ще ти покажа точно как се издъни той.
Райли се подсмихна.
— Опитваш се да печелиш време. Това е забавната част. Надяваш се Копърсмит да дойде да те спаси. Кой знае? Може и да го направи. Това е тръпката на истинската игра. Винаги има неочаквани обрати. Добре, да го изиграем по твоя начин. Покажи ми какво се случи със Зандър.
— Той видя един дух, по-точно два. И превъртя. Изтича навън през задната врата и не спря, докато не скочи във водопада.
— Това ли е най-доброто, което можа да измислиш? — Райли повдигна дулото на пистолета. — Много жалко. Надявах се на по-интересен край, но ако не се сещаш за нищо по-добро от някаква скапана история с духове, да свършваме с това още сега.
— Мога да ти покажа какво видя Зандър. Тук наистина има духове. Те се появяват в огледалния мотор.
— За онази купчина стари огледала в дъното на лабораторията ли говориш?
— За тях.
— Там няма никакви духове.
— Разбира се, че има — настоя Гуен. — Но трябва талант, който да ги извика да се покажат в огледалата.
— Талант като твоя ли?
— Да.
Райли очевидно беше скептично настроен, но енергията в аурата му запулсира от любопитство.
— Ако ме убиеш сега, никога няма да научиш какво се е случило в края на последната игра на Зандър — каза бързо Гуен.
— Покажи ми.
Тя затаи дъх, обърна се с гръб към него и се отправи към задната част на хижата. Всичко зависеше от това колко точно е разчела аурата му.
Не последва куршум в гърба. Тя чу стъпките на Райли да отекват по циментовия под и той я последва през лабиринта от работни плотове. Ивиците на автоматичното осветление се включваха и изгасваха при придвижването им в лабораторията. Гуен осъзнаваше интензивната гореща енергия в атмосферата.
— Това място е много странно — отбеляза Райли.
— Колко пъти си влизал тук?
— Два-три. Винаги съм мислел, че е просто един голям изоставен склад за шантавите инструменти на Болинджър.
— Обзалагам се, че не си стъпвал в огледалния мотор.
— Не съм имал причина.
— Напротив, имаше. Просто не си подозирал за съществуването му. Вътре Евалин криеше някои от тайните си. Така открих, че баща ти продължава с убийствата.
— Лъжеш. Защо й е било на Болинджър да крие тайните си в тази стара лаборатория? Хората крият тайните си в компютрите.
— Невинаги. Това може и да те шокира, Райли, но не всички се доверяват на компютрите.
Тя спря на входа на огледалния мотор. В тъмнината енергията, заключена в сребристите стъкла, кипеше и гореше. Гуен нямаше представа как Райли вижда потоците в огледалата, но знаеше, че те му влияят. Той вече беше възбуден от играта, в която беше въвлечен, но под влиянието на мотора вълнението му стана още по-силно.
— Какво е това? — Райли държеше пистолета насочен към Гуен, но вниманието му беше привлечено от блестящите, примигващи огледала. Нарастващото му замайване пламна ярко в аурата му — като наркоман, който предчувства дозата си.
— Огледалата са подредени по специален начин, за да работят като мотор — обясни Гуен. — Някога влизал ли си в лабиринт?
— Разбира се. Лабиринтите са прости за човек с моя талант.
— Съмнявам се, че можеш да влезеш много навътре в този. Зандър не успя. Направи няколко крачки и после побягна навън с писъци за духове.
— Зандър нямаше толкова силен талант като мен. Аз мога спокойно да вляза до центъра на това нещо.
— Едва ли.
— Какво има в центъра? — попита Райли.
— Колекция от невероятно ценни паранормални кристали — излъга Гуен невъзмутимо. — Те захранват мотора с енергия.
Райли махна с пистолета.
— Ти върви напред. Аз ще те следвам.
Тя мина през входа на лабиринта. Райли я последва. Когато погледна назад, Гуен видя дивата възбуда в погледа му.
— Силен е — прошепна той. — Истинска тръпка.
Вече бяха навлезли дълбоко в лабиринта. Тъмните огледала отразяваха образите им в безкрайността. Горещите стъклени повърхности отразяваха и аурата на Райли.