Когато сестра Уолтърс стигна дотук, не посмях да погледна Лори. Не знаех какво ще видя в очите и, но се опасявах, че тя ще види страха в моите. Сестрата продължи:
— Тя твърдеше, че след минути в болницата ще се роди бебе на име Роуина. То щяло да е дълго четирийсет и пет сантиметра и да тежи три килограма и шестстотин грама.
— О, Боже! — каза Шарлин Колман.
Сестра Уолтърс извади едно листче.
— И Една настоя да напиша тези пет дати. След това… тя се отпусна назад и умря. Взех листчето с трепереща ръка.
Когато погледнах Мело Мелодеон, той нямаше сериозното и тъжно изражение, което се очаква от приятел в такъв момент. С неохота погледнах датите и измърморих поразен:
— Пет фатални дни.
— Това пък какво беше? — попита сестра Уолтърс.
— Пет фатални дни — повторих аз, но не намерих сили да и обясня.
— Една Картър каза друго — отвърна сестрата.
— Какво каза? — развълнува се Мело, но си личеше, че знае отговора.
Озадачена от реакциите ни, сестра Уолтърс обясни:
— Значи, каза, че това са пет щастливи дати, пет изключително радостни дни в един благословен живот? Не е ли странно? Мислите ли, че има някакъв смисъл?
Най-накрая успях да погледна Лори.
— Мислиш ли, че означава нещо? — попитах аз.
— Вътрешното ми чувство казва „да“.
Сгънах листчето, напъхах го в джоба и въздъхнах.
— Определено е страшничко в тази част на рая.
— Но и прекрасно.
— Загадъчно.
— Винаги.
— Забавно.
— О, да — съгласих се, — забавно.
Внимателно взех малката Роуина от Лори. Наистина беше много малка, много по-малка от нас по размери, но не и по дух.
Държах я с лице обърнато настрани и се завъртях. Въпреки че очите и не можеха да фокусират още, може би щеше да види стаята, в която се роди, и хората, които я посрещнаха. Може би се чудеше кои са и какво я очаква извън тази стая. Завъртях се пак и пак и и казах:
— Роуина, това е светът. Това е твоят живот. Приготви се за магията!