Така бях потънал в мисли, че чух, но не отговорих на въпроса. Той го повтори:
— Попитах — добре ли сте?
Престанах да търся снайперист и насочих погледа си към младия мъж пред мен. Тъмнокос, със зелени очи, красив като филмова звезда. Почувствах се объркан, сякаш за момент бях излязъл времето, и връщайки се от друго измерение, не можех се адаптирам към темпото на живота. Той хвърли поглед към покривите, които ме интересуваха, след което прикова забележителните си очи в мен.
— Не изглеждате добре.
— Аз… просто… мисля, че видях нещо там — промърморих смутено. Това изречение беше достатъчно странно, за да предизвика усмивка.
— Имате предвид в небето?
Не можех да призная, че говорех за покривите, защото това със сигурност щеше безжалостно да разкрие, че съм хипнотизиран от мисълта за снайперист. Затова казах:
— Да, ъ, в небето, нещо…странно — и усетих, че това изказване не ме прави по-малко чудноват, отколкото, ако бях споменал снайпериста.
— Искате да кажете НЛО? — Той се усмихна очарователно, като Том Круз в роля на веселяк.
Може би наистина беше известен актьор, някоя изгряваща звезда. Много шоумени прекарваха ваканциите си в Сноу Вилидж.
Дори и да беше известен, нямаше да го позная. Не се интересувах особено от филми; бях прекалено зает с лекарството, със семейството и с истинския си живот.
Единственият филм, който бях гледал тази година, беше „Форест Гъмп“. Почувствах се, сякаш имам IQ като на главния герой. Топла вълна заля лицето ми и някак смутено казах:
— Може би някакво НЛО. Или не. Не знам. Вече го няма.
— Добре ли сте? — повтори той.
— Да, разбира се, всичко е наред; само онова нещо в небето, дето вече го няма — казах смутен.
Изуменият и вторачен поглед ме извади от парализата ми. Пожелах му приятен ден, отминах го, препънах се и почти паднах на тротоара.
След като запазих равновесие, не се обърнах назад. Знаех, че ме гледа с усмивката за милиони.
Усетих, че ме е обзел безпричинен страх. Да ме застреля снайперист беше толкова възможно, колкото и да ме отвлекат извънземни. Сериозно решен да се взема в ръце, се запътих направо към банката.
Да става каквото ще. Ако безмилостна банда хулигани ме осакатят с куршум в гърба, това може да се окаже за предпочитане пред грозно обезобразяване при пожар в библиотеката или живот, прекаран на изкуствено дишане след вдишване на токсични изпарения при критичен инцидент в химическото чистене.
Банката щеше да затваря след минути; имаше само няколко клиенти и всеки от тях ми изглеждаше подозрително. Стараех се да не заставам с гръб към тях.
Съмнителна ми беше даже и осемдесетгодишната дама, която си мърдаше главата нагоре-надолу. Някои професионални обирджии са майстори в маскирането; това клатене може да е просто част от добрата игра. Но пък брадавицата на брадичката изглеждаше съвсем истинска.
В деветнайсети век се е очаквало от една банка да е впечатляваща. Гранитен под и стени, колони и много бронз.
Когато един банков чиновник, прекосявайки помещението, изпусна счетоводната книга, която носеше, стените така пречупиха звука, че прозвуча като изстрел. Изтръпнах, но не се изпуснах в гащите.
Депозирах един чек, взех малко пари в брой и напуснах банката без инциденти. Въртящата се врата ме накара да се почувствам притиснат, но все пак ме върна в топлия следобед, без да ме нарани. Трябваше да взема едни дрехи от химическото и за да не ги разнасям със себе си, оставих тази задача за накрая и се запътих към библиотеката.
Библиотеката „Корнелий Ръдърфорд Сноу“ е много по-голяма, отколкото може да се очаква за малък град като нашия, с приятна варовикова структура. От двете страни на входа стоят два каменни лъва върху постаменти във формата на книги.
Лъвовете не са разярени. Интересно, но и двата спят, сякаш са чели автобиографията на някой политик и това ги е упоило.
Корнелий, с чийто пари е била построена библиотеката, не се интересувал много от книги, но смятал, че трябва да се интересува. Построяването на хубава библиотека било по неговата логика такъв полет за духа и така поучително за ума, както и самото прочитане на стотици томове. И затова когато строежът приключил, той се смятал за много начетен човек.
Градът ни не е кръстен така заради снега. Името му е дадено в чест на железопътния и минен магнат, чийто данък общ доход са го създали: Корнелий Ръдърфорд Сноу.
Щом влезеш в библиотеката, виждаш портрета му. Железен поглед, мустаци, бакенбарди и гордост — това е той.
Когато влязох, нямаше хора на масите за четене. Единственият посетител, когото виждах, беше на рецепцията и небрежно подпрян на бюрото, водеше задушевен разговор с Лайнъл Дейвис, главния библиотекар.