— Имам пиличка за нокти в чантата — прошепна Лори.
Погледнах към заключената до моята ръка. Силна, но изящна ръка.
— Ноктите ти изглеждат чудесно — уверих я.
— Наистина ли?
— Абсолютно. Харесва ми цветът на лака ти. Като карамелизирани череши е.
— Казва се Glacage de Framboise.
— Значи не е кръстен правилно. Не съм използвал такива малини.
— Ти използваш малини?
— Пекар съм, още не съм станал сладкар.
Тя беше разочарована:
— Изглеждаш по-опасен от сладкар.
— Големичък съм за размера си.
— А! Това ли било?
— И пекарите имат силни ръце.
— Не — каза тя. — Очите ти. Има нещо опасно в очите ти.
Това беше сбъдната младежка мечта от най-чист вид — да чуеш от красива жена, че имаш опасни очи.
Тя каза:
— Искрени са, хубаво синьо, но притежават нещо налудничаво.
Налудничавите очи са опасни, така е, но не са романтично опасни. Джеймс Бонд има опасни очи. Чарлс Менсън има налудничави очи. Чарлс Менсън, Осама бен Ладен, Уайл Е. Койот. За Джеймс Бонд жените се редят на опашка, но Уайл Е. Койот не може една среща да си уреди.
Тя каза:
— Споменах за пиличката, защото е метална и с остър край. Достатъчно остър за оръжие.
— О — почувствах се неловко и не можех да обвинявам за недосетливостта си само външния и вид, причиняващ оглупяване.
— Той ти взе чантата.
— Вероятно мога да си я върна.
Дамската и чанта беше на масата, на която той четеше стари издания на „Сноу Каунти Газет“.
Следващия път, когато излезеше от стаята, можехме да се изправим, доколкото столът ни позволява, и куцук-куцук, в синхрон и възможно най-бързо, да стигнем до целта си.
Или пък можехме да прекосим стаята тихомълком, което ще рече да се движим бавно, като сиамски близнаци през минно поле. Съдейки по това за колко време ни оставяше сами, нямаше как да стигнем до чантата, преди да се върне.
Тя сякаш беше усетила какво си мисля, както беше забелязала лудостта в очите ми.
— Нямах това предвид. Мисля, че ако кажа, че имам спешна женска нужда, той ще ми даде чантата. „Женска нужда.“
Може би заради сбъдването на предсказанията на дядо ми или може би от натрапчивия спомен за убития библиотекар, но не успявах да осмисля значението на тези две думи.
Разбрала объркването ми като че ли виждаше всяко размърдване на мозъчните ми клетки, Лори поясни:
— Ако му кажа, че съм в цикъл и спешно се нуждая от тампон, той със сигурност ще се прояви като джентълмен и ще ми даде чантичката.
— Той е убиец — припомних и.
— Да, но не изглежда да е от най-грубите убийци.
— Застреля Лайнъл Дейвис в главата.
— Това не значи, че не може да бъде любезен.
— Не бих разчитал на това.
Лицето и се изкриви от недоволство, но продължаваше да е все така ужасно красиво.
— Моля се на Бог да не си песимист по рождение. Това би било прекалено — в плен на убиец на библиотекар, прикована към песимист по рождение.
Не желаех да и противореча. Исках да ме хареса. Всеки мъж иска да бъде харесван от хубави жени. Въпреки това не можех да преглътна определението, което ми направи.
— Не съм песимист. Реалист съм.
Тя въздъхна:
— Така казват всички песимисти.
— Ще видиш — казах неуверено. — Не съм песимист.
— Аз съм неизтощим оптимист — информира ме тя. — Знаеш ли какво означава тази дума — „неизтощим“?
— Думите пекар и неграмотен не са синоними — уверих я. — Не си единствената в Сноу Вилидж, която чете и мисли.
— И какво означава неизтощим?
— Който не може да бъде изтощен. Неспиращ.
— Неуморим — натърти тя. — Аз съм неуморим оптимист.
— Оптимистът е само на крачка разстояние от безразсъден.
На петнайсет метра от нас убиецът, който беше напуснал стаята преди малко, се върна на масичката си с купчина жълти вестници.
Лори погледна към него. — Когато дойде подходящият момент — прошепна тя, — ще му кажа, че имам женска нужда и ми трябва чантата.
— Остра или тъпа, пиличката няма да свърши работа срещу пистолета — не се съгласих аз.
— Ето пак. Песимист по рождение. Това не е добре дори и за пекар. Ако очакваш всичките ти торти да не станат както трябва, няма и да се получат.
— Всичките ми торти се получават.
Тя повдигна вежда.
— Така смяташ ти.
— Значи мислиш, че можеш да го прободеш в сърцето и да го спреш, както се спира часовник? — попитах с леко пренебрежение, за да разбере отношението ми, но без да прекалявам със сарказма, за да си оставя вратичка за вечеря заедно, ако преживеем този ден.