Ако голямото нещастие е болест, то страхът е симптом. Като всеки друг симптом не се проявява постоянно с еднаква сила, а последователно се засилва и отслабва. Като си болен от грип, не повръщаш на всяка минута и не се гърчиш заради диарията от сутрин до мрак.
Аналогията може да е неприятна, но е точна и звучи истински. Радвам се, че не ми беше дошла наум, когато бях окован с Лори, защото в желанието си да поправя нещата и да наруша студеното мълчание, най-вероятно щях да изтърся и това.
Не след дълго установих, че Лори не е от хората, които обичат да подхранват собствения си гняв. Не бяха минали и две минути, когато тя наруши мълчанието и отново се превърна в мой приятел и съучастник.
— Кринкъл е мека Мария — отбеляза тя. Харесваше ми гърленият и глас, но ми се искаше да го използва, за да говори по-смислени неща.
По това време Кринкъл прикрепяше пластични експлозиви в основата на една носеща колона. Държеше взривната смес с не повече безпокойство от дете, което си играе със Сили Пути.
— Не ми изглежда като мека Мария, но може би си права — помирително отвърнах. — Повярвай ми, такъв е. Ръцете на Кринкъл бяха заети с оформянето на експлозива, затова държеше детонатора със зъби.
— Знаеш ли защо той е меката Мария? — попита Лори.
— Умирам да разбера.
— Защото ме харесва.
Преброих до пет, преди да отговоря, за да съм сигурен, че няма да говоря заядливо.
— Той иска да те убие.
— Преди това.
— Преди кое?
— Преди да попита хилещия се малоумник дали може да ме убие, той определено показа интерес към мен като към жена. Този път преброих до седем.
— Доколкото си спомням — изрекох аз, — той искаше да те изнасили.
— Не искаш да изнасилиш някого, ако не го харесваш.
— Всъщност искаш. Случва се постоянно.
— Може би ти искаш — каза тя, — но повечето мъже не са такива.
— Изнасилването няма нищо общо със секса — обясних аз. — Там става въпрос за власт.
Тя се намръщи.
— Защо не искаш да повярваш, че Кринкъл ме смята за сладка.
Този път стигнах до десет и отвърнах:
— Ти си сладка. Ти си нещо повече от сладка. Ти си великолепна. Но Кринкъл не е от мъжете, които се влюбват.
— Наистина ли го мислиш?
— Абсолютно. Той е от мъжете, които обичат да мразят.
— Не, имам предвид другото.
— Кое друго?
— Сладка-повече-от-сладка-великолепна. Друго?
— Ти си най-невероятно изглеждащият човек, който съм виждал някога. Но трябва да…
— Това е толкова мило — каза тя — и въпреки че като всяко момиче обичам комплиментите, не ги вземам насериозно. В края на краищата предпочитам честността. Наясно съм какъв ми е носът например.
Хонкър се домъкна от съседната стая и се отпусна върху количката с експлозиви. Заприлича ми на трол, потънал в дълбок размисъл, дали е сложил достатъчно подправки и масло на детето, което се печеше във фурната.
Все още с детонатор между зъбите, Кринкъл се изсекна в ръката и се избърса в ръкава на сакото си.
Маниакът приготви последния детонатор. Забеляза, че го гледам, и ми махна.
— Носът ми е остър — каза Лори.
— Не е остър — уверих я, защото истината беше, че не беше по-остър от носа на богиня.
— Остър е — настоя тя.
— Добре, може би е остър — съгласих се, за да избегна спора, — но е перфектно остър.
— Ами зъбите ми!
Как ми се искаше да докосна прекрасните и сочни устни, да ги разтворя, да разгледам резците и, както ветеринар преглежда състезателен кон, и да заявя, че състоянието им е идеално. Вместо това се усмихнах и с тих глас казах:
— Нищо ти няма на зъбите. Бели и равни са, перфектни като перли.
— Именно — отвърна тя. — Не изглеждат истински. Хората сигурно си мислят, че са изкуствени.
— Никой не би си помислил, че млада жена като теб има изкуствени зъби.
— Ами Чилсън Строубъри?
Колкото и да се опитвах да го напъхам в колелата на мисловната си мелница, това име оставаше несмилаемо.
— Какво е Чилсън Строубъри?
— Една моя приятелка на моите години. Тя се занимава с бънджи екскурзии.
— Бънджи екскурзии?
— Тя организира пътувания и събира хора от цял свят, които скачат с бънджи от мостове и разни такива неща.
— Никога не съм си мислел, че някой може да си изкарва прехраната от бънджи екскурзии.
— Тя печели доста добре — увери ме. — Но не ми се мисли как ще се е отразила гравитацията на гърдите и след десет години.