Ако носеше обувки с остри токчета, сега със сигурност щеше да ги свали и да ми татуира главата.
След минута стигнахме до пресечка с друг тунел. И тук имаше течение, макар и по-слабо. Свещници с допълнителни дебели жълти свещи хвърляха къдрави завеси от светлина през пълзящия мрак.
Трябваше да се сетя, че пресичането на коридори вероятно се пада под градския площад, защото четирите сгради, които Кринкъл изброи с горчивина, се намираха в различните части на парка: северната, южната, източната и западната.
Въпреки това не можех да не се впечатля от сложната подземна структура. Наляво, надясно, назад, напред накъдето и да погледнех, се сещах за каменните коридори, и стаи, осветени с факли, от старите филми за гробници на мумии, и въпреки опасната ситуация, в която бяхме попаднали, изпитах приключенска тръпка.
— Насам! — каза Кринкъл и зави наляво.
Преди да го последва, Лори остави чантичката си на пода — бутна я в мрака на коридора, по който минахме, излизайки от библиотеката.
Ако безименният, хилещ се малоумник я видеше с чантичката, номерът щеше да се провали — ако разрешите този жалък план с пиличката да бъде определен така величествено като номер.
Не и се искаше да си оставя чантичката. Със сигурност я смяташе за арсенал от потенциални оръжия. Бихме могли да задушим Кринкъл с пудра. Ако имаше четка за коса, можехме жестоко да го пребием. Продължавахме да вървим след нашия гид.
— За какво са всичките тези свещи? — попитах.
Той загуби търпение:
— За да виждаме в тъмното, ненормален идиот, такъв!
— Ефектът не е много голям.
— Само това са имали през 1870 година, свещи и газени лампи, лигав слабоумник, такъв.
Лори наново започна да ми дава сигнали чрез невероятни физиономии и налудничаво въртене на очите, че моментът да го промуша е настъпил. Не бях се привързал много към Кринкъл, така че почти бях готов да го издълбая като дърводелец резба.
— Да, но сега не сме 1870. Можехте да използвате фенери, лампи с батерии, онези туби с химикали за бенгалски огън — казах аз.
— Не мислиш ли, че знаем, мъртвомозъчен мухльо? Но атмосферата нямаше да е автентична. След още няколко крачки не се стърпях и попитах:
— Защо трябва атмосферата да е автентична?
— Шефът така иска.
Реших, че шефът е безименният маниак, освен, ако нямаше някой господин Биг, който все още не бяхме видели.
В някакъв момент, много след първоначалното построяване, последните три метра от този коридор са били срутени. Бяха използвали двойни бетонни блокове с вградени стоманени летви.
Сега половината от блоковете бяха изкъртени. Стоманените летви бяха отрязани с ацетиленова горелка. От едната страна на коридора имаше купчина чакъл.
Последвахме Кринкъл през процепа на това отделение в последната част на коридора. Още една дъбова врата зееше отворена на края му. Електрическото осветление на тавана, прибавено десетилетия по-късно към оригиналната конструкция, разкриваше обширна каменна стая с масивни колони и зигзагообразен под. Две каменни стълбища с железни орнаменти се изкачваха по срещуположните стени към врати от блестяща неръждаема стомана. Тази неръждаема стомана създаваше усещането, че сме в окултен храм.
Половината от пространството беше празно. Другата половина беше заета от редици зелени рафтове с пътечки между тях. Хонкър и убиецът на библиотекари стояха до количката с намаления брой експлозиви и тихо разговаряха. Загрижен, че по-ярката светлина ще покаже прекалено много, тайно пуснах пиличката в джоба на панталоните си.
14
Нашият усмихнат домакин грейна, като ни видя, все едно бяхме стари приятели, дошли на коктейл, и махна с ръка към заобикалящите ни стени.
— Какво място, а? Историческите записи на институциите се съхраняват на този етаж.
— Кои институции? — попитах.
— Под банката сме.
— Да ме вземат мътните! Вие ще я оберете! — каза Лори.
— Нали за това са банките — вдигна рамене той.
Бийгъл Бойс вече поставяха експлозиви до две от колоните.
Доволен от себе си, маниакът посочи грамаден уред в ъгъла на стаята:
— Знаеш ли какво е това?
— Машина на времето? — предположи Лори.
Произхождам от семейство, за което липсата на логика беше нещо обичайно, и стилът на младата госпожица Хикс много ми допадна.