Въпреки че маниакът беше впечатлен от нея, не можеше да и партнира в танците, както аз можех, ако ми позволите такава метафора. Зелените му очи блеснаха и усмивката му се изкриви в учудване.
— Как така машина на времето?
— Науката напредва — поясни тя. — Космически совалки и рентгени, сърдечни трансплантации и компютъризирани фурни, сега и клетъчни телефони, които можеш да носиш навсякъде, и червило, което не оставя следи… Е, в този ред на мисли рано или късно ще измислят и машина на времето и ако ще има такава машина, защо да не е тук и сега?
Той погледна Лори за момент, после погледна към уреда в ъгъла, сякаш се чудеше дали не се е объркал и дали наистина това не е машина на времето.
Ако аз бях изказал това предположение, щеше да реши, че съм чалнат или че му се подигравам. Раздразнен или обиден, щеше да ме застреля.
Красивата жена обаче можеше да си говори, каквото си иска и мъжете щяха да го приемат насериозно.
Откритото и лице, бистрите и очи и искрената усмивка ме направиха неспособен да определя дали изказването за машината на времето или всяко друго странно хрумване беше сериозно или на шега. Повечето хора не се забавляват, докато ги държат заложници и ги заплашват до смърт такива като Кринкъл. Подозирах обаче, че Лори Лин Хикс е способна и на това. Нямах търпение да я запозная с нашите.
Много хора не се забавляват дори когато са на парти. Това е, защото нямат чувство за хумор. Всички твърдят, че имат чувство за хумор, но част от хората лъжат, а и немалко се самозаблуждават.
Това обяснява успеха на повечето скечове и комедии. Тези предавания често са доста скучни, но маса хора им се смеят гръмогласно, защото са видели етикета „смешно“. Оперираната от чувство за хумор публика смята за безопасно да се смее, където това се очаква.
Тази част от шоубизнеса обслужва общество от безхуморни, горе-долу както производител на протези обслужва нещастните, загубили ръце или крака. Това, което те даваха, може би беше по-важно и от храната за бедните.
За семейството ми смехът винаги е бил важен, не само през щастливите дни, но и във време на беди, дори и изправени пред загубата и трагедията (макар че точно сега най-вероятно се бяха побъркали от тревога къде съм). Може би бяхме наследили силно чувствителен, разпознаващ смешното ген. Или просто постоянно бяхме надрусани със захар.
— Не — каза анонимният маниак, — не е машина на времето. Това е генераторът на банката за спешни случаи.
— Много лошо — изплака Лори. — Предпочитам да беше машина на времето.
Загледан замислено в генератора, маниакът въздъхна:
— Да. Разбирам какво имаш предвид.
— Значи сте изключили генератора на банката — обадих се аз.
Думите ми го извадиха от фантазиите му за пътуване във времето и го върнаха в реалния свят.
— Откъде знаеш?
— От парченцата, разпръснати по земята — отбелязах.
— Бърз си — изрече с възхищение.
— С моята професия се налага да съм.
Не ме попита какво работя. От това, което бях научил през последните десет години за психопатите, те обикновено са заети само със себе си.
— Банката затвори преди час — каза той, явно горд от сложния план и удовлетворен, че има възможността да го разкаже на някого. Касиерите вече се били отчели и се били прибрали по домовете си. Подземието трябвало да е затворено преди десет минути. Управителят и двамата бодигардове обикновено излизали последни.
— На някакво място — предположи Лори — вие сте сложили енергиен трансформатор, който ще се взриви, като прекъсне захранването на градския площад.
— Когато токът дойде — уточних аз, — генераторът няма да се включи и подземието ще е уязвимо.
— И двамата сте много бързи — похвали ни той. — Каква е истината? Да не сте подготвяли кражба някога?
— Не и в този живот — отговори Лори. — Но това е друга история.
Той посочи по-далечното стълбище.
— Това води до тази част от партера на банката, където нареждат монети, правят пачки, потвърждават получени пратки и приготвят външни трансфери. Предният вход на трезора също се намира в тази част.
— Трезорът има и заден вход? — попитах с известно недоверие и го развеселих.
Ухили се, кимна и посочи по-близкото стълбище.
— Тази врата горе води право в трезора.
Тази подробност изглеждаше като част от извратения свят на маниака, а не от истинската реалност, която аз населявах. Доволен от моята почуда, каза:
— Корнелий Сноу бил единственият притежател на акции в банката, когато я е построил. Подредил е нещата, както му е било удобно.