— За някаква измама ли става въпрос? — учуди се Лори и като че ли и се искаше да има нещо такова.
— Съвсем не — увери я той. — По всичко личи, че Корнелий Сноу е бил честен, загрижен за хората човек.
— Бил е ненаситна, алчна, лигава свиня — ядосано заяви Кринкъл, докато поставяше друг експлозив.
— Не е злоупотребявал с пари на вложители, защото осемдесет процента от началния капитал е бил негов. Кринкъл не се интересуваше от цифри — за него нещата бяха само емоция:
— Щях да го изпека на шиш и да го хвърля на кучетата.
— През 1870 години — каза маниакът — сложната мрежа за управление и контрол, използвана сега от банките, не е съществувала.
— Имало е само кучета с недостатъчно добро обоняние, за да надушват злобните копелета — добави Кринкъл с такава горчивина, че можеше да пресече мляко.
— Малко след настъпването на новия век този просто устроен свят започнал да се променя.
— Дори и свирепите прегладнели плъхове не биха яли от сребролюбивото влечуго, ако и да е изпържено в мазнина от бекон — доразви си темата Кринкъл.
— След смъртта на Корнелий, когато цялото му състояние било оставено за благотворителна дейност, тази част от тунела, която водела към входа на подземието на банката, била зазидана. Спомних си дупката в стената, през която бяхме минали. Бийгъл Бойс са имали работа.
— Стоманената врата в началото на стълбището към подземието всъщност не се използва — продължи анонимният маниак. — Старата дъбова врата била заместена от стоманена през трийсетте години, която по-късно била заварена. А от другата страна има укрепена с бетон стена. Но всичко това би ни отнело не повече от два часа, стига да сме изключили алармата.
— Изненадана съм, че тази стая там няма аларма — каза Лори. — Но ако това беше машина на времето, щеше да има.
— Не са сметнали за нужно. По всичко личи, че не е голяма банка и никой не би я обрал. Нещо повече, след 1902 година, когато заградили подземния път, вече не е имало заден вход. И заради сигурността на банката от благотворителната агенция — собственичка на имението Сноу, се съгласили да не затварят тунелите. Само няколко човека от историческото общество са ги виждали, и то след като са подписали договор за мълчание.
По-рано беше споменал за член на историческото общество, когото са измъчвали и който сега беше мъртъв също както и библиотекарят. Колкото и прецизно да е оформен договорът за мълчание, винаги има вратички.
Не може да се каже, че бях като ударен от гръм при тези разкрития, но със сигурност бях учуден, независимо от деликатността на момента. Въпреки че съм роден и израснах в Сноу Вилидж и въпреки че обичах живописния си роден град, и се интересувах от историята му, никога не бях чувал толкова много клюки за тайни коридори под градския площад.
Когато изразих удивлението си, топлата искра в очите му кристализира в по-хладен блясък, който ми беше познат от очите на чудовището Килър Дъ Гила и млечната змия Ърл.
— Не може изцяло и истински да познаваш един град — каза той, — ако го обичаш. Щом го обичаш, ти си очарован от повърхността. За да познаваш изцяло и истински един град, трябва да мразиш, да го ненавиждаш, да го ненавиждаш с неугасима, възпламенима страст. Трябва да си обсебен да научиш всичките му гнили, срамни тайни и да ги използваш срещу него, да откриеш скритите му ракови образувания и да ги храниш, докато се превърнат в апокалиптични тумори. Трябва да живееш за деня, в който всеки камък и всяка пръчица ще бъдат заличени завинаги от лицето на земята.
Смятам, че някога, в миналото, нещо лошо му се е случило в нашата туристическа Мека. Нещо по-травмиращо от това да ти дадат малка стая, когато си платил за двойна, или да не успееш да се вредиш за пропуск за ски лифта.
— Но ако си говорим честно — започна Лори (малко рисковано според мен), — в тази лудория не става въпрос за омраза или справедливост, както спомена по-рано. Това е банков обир. Става въпрос за пари.
Лицето на маниака така посиня — от челото да брадичката, от ухо до ухо — че заприлича на голяма синина. Усмивката му стана права линия.
— Не ми пука за парите — заяви толкова лаконично, че думите сякаш избягаха от устата му, без да разделят гневно присвитите му устни.
— Не ограбваш зеленчуков магазин, за да отмъкнеш много моркови и грах. Ограбваш банка.
— Ограбвам банката, за да разоря града.
— Пари, пари, пари — настоя тя.
— Става дума за отмъщение. Заслужено, закъсняло отмъщение. И според мен това е достатъчно близо до справедливостта.