Спеше на легло на колелца в ателиенцето на майка ми, до хола, под наблюдението на недовършения портрет на Лъмпи Дъмпи, нечия домашна костенурка.
Времето до 26 януари, неделя, Лори прекара на дълга диета със задоволителен успех и затова я смятахме за готова да се наслади на празнична вечеря в стил Ток.
Никога коледната ни трапеза не е била толкова отрупана. Сериозна дискусия се проведе на тема възможността масата да се счупи под товара на толкова много изкушения. След изчисления, в които децата включиха и собствената си, неучилищна, но творческа математика, заключихме, че ако добавим две франзели, ще достигнем теглото, необходимо за предизвикването на катастрофа.
Събрахме се всички около масата за едно закъсняло пиршество. Децата бяха повдигнати от възглавнички, а възрастните — от хубаво вино. Никога лицата ни не са били толкова топли и светли, под светлината на свещите. Децата искряха като безгрижни духчета а когато погледнах към майка, татко, баба и Лори, почувствах, че съм в компанията на ангели. Бяхме на супата, когато баба Роуина каза:
— Виното ми напомни за времето, когато Спарки Андерсън отвори бутилка мерло и намери отрязан пръст в него.
Децата потрепериха, ужасени и доволни.
— Уина — предупреди я баща ми, — историята не е подходяща за вечеря, особено за коледна вечеря.
— О, напротив — отвърна баба, — това е най-коледната история, която знам.
— Няма нищо коледно в нея — каза татко раздразнен.
Мама се опита да защити баба:
— Не, Руди, тя е права. Историята е коледна. Има елен в нея.
— И дебел мъж с бяла брада — добави баба.
— Знаете ли, все още не съм чула историята за това как Хари Рамирес се самосварил до смърт — обади се Лори.
— Това също е коледна история — заяви майка ми.
Татко изпухтя.
— Да, така е — съгласи се баба. — В нея има пигмей.
Татко зяпна.
— Защо пигмеят да е коледен?
— Не си ли чувал за феите? — попита баба.
— Феите не са като пигмеите.
— Има ги в книгата ми — каза Уина.
— И в моята — обади се Люси.
— Пигмеите са хора — настояваше татко. — феите са приказни същества.
— И феите са хора — скара му се баба, — независимо че предпочитат да си лягат със същества от същия пол.
— А пигмеят не се ли казваше Крис Крингъл? — сети се майка ми.
— Не, Мади, скъпа — поправи я баба, — Крис Прингъл, с „п“.
— Хей, това е достатъчно коледно за мен — каза Лори.
— Това не е нормално — ядоса се татко.
Мама го потупа по рамото:
— Не бъди такъв Скрудж, скъпи.
— И така — започна баба, — Спарки Андерсън платил осемнайсет долара за тази бутилка мерло, което било много повече пари, отколкото са сега.
— Така поскъпна всичко — отбеляза мама.
— Особено, ако искаш да си купиш нещо с отрязан пръст вътре — обади се и Лори.
Следващият фатален ден беше след десет месеца, което в тази нощ — блестяща в гирлянди и ухаеща на печена пуйка — изглеждаше цяла вечност.
ЧАСТ ПЕТА
КАТО ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
ТИ ИЗМИ РЪЦЕТЕ СИ ОТ МЕН
53
На шестнайсет километра от Денвър, в подножието на Скалистите планини се намираше федералният затвор, който имаше максимално добра охрана. Заради това гората беше изсечена и мястото се беше превърнало в долина. Хълмовете зад него и под него бяха покрити с гъсти гори, но земята на затвора беше гола, лишаваща бегълците от каквото и да е прикритие от прожектори или куршуми.
Никой не беше успял да избяга от Скалистите планини досега. Двата начина да излезеш от там са или да си помилван, или мъртъв.
Каменните стени се извисяваха нагоре. Имаха само прозорчета с решетки, прекалено малки, че да може човек да се провре през тях. Покривът със стръмно разположените плочи беше надвиснал над всяка подпора.
Между главния портал и оградения паркинг в камъка бяха издълбани думите ИСТИНА•ЗАКОН•СПРАВЕДЛИВОСТ•НАКАЗАНИЕ. Имайки предвид как изглежда това място и по закоравелите престъпници вътре, думата „реабилитация“ едва ли беше пропусната по невнимание.
Тази сряда, 26 ноември, четвъртият от петте ми съдбоносни дни, небето притискаше затвора и го помрачаваше като бъдещето на всеки един в него. Леденият вятър пронизваше костите.
За да бъдем допуснати през портата към паркинга, и тримата трябваше да излезем от експлоръра, а двама сръчни служители да го претърсят отвътре и отдолу за по-големи съмнителни предмети като куфарче с бомба или пусково съоръжение на ракета.