— Хайде, хайде! — каза Бен. — Това пък откъде ти хрумна?
Бредбъри го гледаше очаквателно. Ръката му стискаше ръба на масата.
— Ще ни помогнеш ли? В теб ни е надеждата.
Бен мълчеше.
— Отчаяни сме, Бен. Не искаме дори да я предумваш да се върне при нас. Просто я намери и се убеди, че е добре и в безопасност. И я помоли да бъде така добра да ни се обади. Кажи й, че много съжаляваме за всички караници, за всичко, което сме й казали.
Бен не отговори.
— Мислехме самите ние да отидем и да я търсим — продължи Бредбъри. — Но дори да я открием, тя няма да разговаря с нас. Ще изпадне в едно от онези свои настроения, ще започне да ни обвинява, че се месим в живота й, и пак ще побегне. Познавам я добре, нещата само ще се усложнят. — Бредбъри направи гримаса. — Трябва ни външен човек, който да е приятел на семейството, но да е същевременно обективен. Който да знае как да подходи, за да стигне до нея.
Бен пресуши чашата си и я остави на масата.
— Съжалявам за случилото се с твоето семейство, Том. Наистина съжалявам!
Бредбъри прехапа устни.
— Но не мога да ти помогна.
— Разбира се, ще ти се плати — видимо смутен, добави Бредбъри. — Оттук трябваше да започна. Имаме спестявания. Мога да ти дам десет хиляди. Те ще покрият всички разноски, и за теб доста ще остане. Мога да ти преведа парите по интернет. Ще постъпят в сметката ти незабавно. Съжалявам, но нямам повече.
Бен се усмихна.
— Не е въпросът в парите. Бих го направил безплатно, но вече се оттеглих. Приключих с всичко това. Опитвам се да забравя тази част от живота си.
— Но този път няма да е същото — каза Бредбъри. — Случаят е различен от всичко, което си вършил досега. Моля те. Умолявам те!
— Съжалявам — каза Бен. После помисли и добави: — Но нека ти кажа какво мога да направя. Ако ти е нужен човек, на когото можеш да се довериш да открие Зоуи, бих ти препоръчал…
След като си тръгна от семейство Бредбъри, Бен се запъти право към апартамента си. Вдигна телефона и набра номер. Чарли отговори.
— По онзи въпрос — каза без предисловия Бен. — Ако още се интересуваш, възникна една възможност.
На Чарли не му трябваше време за размисъл.
— Интересувам се, разбира се.
— Хубаво. Слушай сега. — Бен му предаде в подробности офертата на Бредбъри.
— Ще изкарам повече от ипотеката за цяла година — каза Чарли. — Но отсега знам какво ще каже Ронда.
— От теб се иска само да откриеш Зоуи. Не е нужно да я връщаш на родителите й. Доколкото мога да преценя, едва ли ще е трудно да я проследиш. Тръгни по шума от думкаща музика и дирята от празни бутилки. Нейните искат само да се уверят, че е жива и в безопасност. Най-многото, което ще се наложи да направиш, е да я предумаш да им се обади.
— Звучи лесно.
— Защото наистина е лесно — каза Бен. — Сега там е слабият сезон, така че няма дори да ти се наложи да похарчиш кой знае колко от десетте бона. На Ронда можеш да кажеш, че отиваш само да предадеш лично съобщение. Това едва ли ще е проблем за нея. Все пак отиваш на гръцките острови, не в Афганистан! Максимум до пет дни ще си бъдеш у дома.
— Вече ти казах: интересувам се от офертата.
— Семейство Бредбъри чакат да се обадя. Решението е твое.
— Приемам — отвърна Чарли.
13
Точно в този момент на две хиляди и петстотин километра от Оксфорд, на малкия гръцки остров Паксос, похитителите на Зоуи Бредбъри я влачеха и блъскаха по каменистия плаж към пристана, откъдето се бе опитала да избяга преди четири дни.
Оттогава за пръв път виждаше дневна светлина. В продължение на четири дни я бяха държали вързана за леглото, като я отвързваха само когато с писъци и отчаяни молби ги предумваше да я пуснат до тоалетната. През цялото време, по 24 часа на ден, се бяха редували да я разпитват.
И през цялото време си бе блъскала мозъка да си спомни нещо — каквото и да е. Коя съм аз? Понякога в съзнанието й нямаше нищо — мрак и пустош. От време на време вътре сякаш просветваше, изплуваха и се наместваха разбъркани късчета спомени, които се опитваха да се свържат в едно и да дойдат на фокус. Някаква странна смес от лица, гласове и места се плискаше в главата й. И всеки път, когато тя посегнеше към някое от тях, те се отдръпваха и отново изчезваха в мрака.