— А какво те кара да мислиш, че нещо лошо й се е случило? — попита Бен. — Има много начини да напусне незабелязано този остров. Може да се е качила на нечия яхта. И нищо чудно тъкмо в този момент да си седи на палубата, на километри навътре в морето, и да си пие коктейла.
Още докато го слушаше, Чарли поклати глава.
— Но каквото и да правиш, винаги остават следи — продължи Бен, без да крие раздразнението си. — Не е било нужно да натискаш паникбутона толкова бързо.
— Има и още. Като чуеш всичко, ще разбереш защо те повиках. — Чарли говореше бързо и изглеждаше силно напрегнат.
— Добре, слушам те.
— Един ден ми се обажда по телефона някакъв тип. Представи се като Никос Карапиперис. Чул от някого, че търся Зоуи. Стори ми се притеснен. Твърдеше, че я познава и има да ми каже нещо. Но не по телефона. Предпочитал да се срещнем някъде.
— Значи е женен — отбеляза Бен. — Почтен гражданин. Жена му я няма и той се занася с нашето момиче.
— Позна. Около четирийсет и пет годишен, бизнесмен. Голяма клечка в местния голф клуб. Видна личност. Има къща като палат в Корфу, но също и малка вила на един хълм извън града, идеално място за разпускане в компанията на млади момичета. Не искаше да разговаря с мен в дома си, защото жена му и децата тъкмо се били прибрали от почивка. Покани ме във вилата и аз отидох да се видя с него. Наистина изглеждаше много притеснен. Разправи ми доста неща.
В този момент вниманието им привлече едно дете, което тичаше между масите на терасата. Беше седем-осемгодишно, типично гърче — с черна коса, тъмни очи и шоколадов тен. Облечено беше с раирана блузка и червени шорти. Играеше си с гумена топка, тупайки я ритмично в плочника като баскетболист. Премина покрай масите, като се подхилваше дяволито на себе си и ловко дриблираше с топката. Две жени от крайната маса му се усмихнаха приятелски.
Докато Чарли си доливаше кафе от каната, Бен се извърна, за да проследи с поглед детето, възхитен от ловкостта му. Унесено в играта, то не забелязваше нищо и никого наоколо, но ето че изпусна топката и тя се удари в крака на масата, където седеше дребният мъж с лаптопа. Мъжът вдигна глава и наруга детето на някакъв чужд език, който Бен не успя да различи в шумотевицата. Лицето му беше изпито и ъгловато, за момент очите му проблеснаха гневно. Детето си взе топката и се отдалечи.
— Това хлапе няма ли къде другаде да си играе? — промърмори ядовито Чарли.
Бен се извърна към него.
— Ти по-добре ми разкажи за Никос Карапиперис.
Чарли продължи историята си:
— Той и Зоуи се виждали дискретно известно време. Отначало всичко започнало като мимолетна свалка, явно не й било за пръв път. После нещата се задълбочили. Човекът беше пределно откровен с мен. Призна, че и преди имал залитания с момичета, но този път било различно. Усещал, че се влюбва. Глезел я. Обичал да й купува подаръци. Докато един ден тя му заявила, че няма нужда от парите му. Имала си свои, и то доста.
— Успя ли да откриеш откъде ги е взела?
Чарли кимна.
— Парите били от Щатите. Някой й превел сумата от двайсет хиляди долара. Не казала на Никос от кого са, но му намекнала, че много скоро от същото място ще потекат още.
— Още?
— Толкова много, че до края на живота си щяла да се чувства свободна. По всичко личи, че е планирала да се върне на острова и да си купи голяма къща, да заживее тук. Казала му, че никога повече нямало да й се налага да работи. Ако е вярно, значи става дума за милиони. — Чарли помълча, после продължи: — И тук започва наистина интересното.
Бен примигна.
— Тя така и не му казала кой й е пратил парите, но намекнала, че били заради някакво пророчество. Никос не знаеше нищо повече. Думите й били мъгляви и неопределени. Той нямал представа за какво всъщност говори. Само че парите по някакъв начин били свързани с въпросното пророчество.
— Кога я е видял за последен път? — попита Бен.
— На партито във вилата й последната вечер. На другата сутрин трябвало да отлети за Англия. Той не искал да го виждат на нейните партита, но този път отишъл, постоял малко, като се опитвал да не се набива на очи. Останал докъм единайсет и половина. Били се договорили тя да отиде със скутера до вилата му, за да прекарат последната си нощ там. Той я чакал. — Чарли се пресегна за каната и доля чашата си с кафе.
— Но тя така и не отишла — каза Бен.