Чарли поклати глава.
— От този момент нататък следите й се губят. Някъде между единайсет и трийсет, когато Никос си тръгнал от партито, и уговорения час за срещата им във вилата Зоуи просто изчезва.
— Със скутер ли каза, че се е движила?
— Да, един такъв голям и лъскав. Била го взела под наем. Скутерът също е изчезнал.
— Значи може би става дума за обикновено пътно произшествие. Била е пийнала, след такова парти… Може да я открият в някоя канавка.
— Всичко е възможно — каза Чарли. — Само че историята не свършва дотук. Никос знаел, че тя е жадна за мъжко внимание, онази вечер около нея се навъртали далеч по-млади и яки от него мъжкари. Така че той не я изпускал от поглед. Ревнивец.
— Продължавай — не се стърпя Бен.
— Както изглежда, онази вечер имало някакъв особено напорист тип. Никос го описа като млад, на трийсет и една-две, приятен на вид, русоляв. Бил с някаква жена, но скоро започнал да флиртува със Зоуи. Представил й се като Рик. Никос твърди, че имал американски акцент.
— А жената?
— Според Никос може да е била и гъркиня. Но тя с никого не разговаряла и той не й обърнал внимание. Много повече се притеснявал заради оня тип Рик, понеже Зоуи сякаш се поддавала на ухажването му. След това Рик отишъл на бара и й приготвил питие. Никос казва, че не бил сигурен, но нещо в движенията на мъжа му се сторило подозрително. Докато й наливал питието, бил с гръб към останалите. Възможно било да й е капнал нещо в чашата.
По дяволите, помисли си Бен. Такива истории му бяха добре познати. В най-добрия случай мъжът се опитва да увеличи шансовете си, като скришом дава на жената афродизиак. Оттук до изнасилването има само една крачка. В най-лошия случай обаче си е чисто отвличане. Всичко, казано от Чарли, сочеше, че последната възможност му изглеждаше най-вероятна.
— Това не звучи никак добре — отбеляза той.
— Никос не бил напълно сигурен, че е видял правилно — продължи Чарли. — Но все пак се намесил. Приближил се, поканил я на танц и нарочно разлял чашата й. За всеки случай. Потанцували и той я предупредил за Рик. Настоял да прекрати партито и да отиде при него колкото е възможно по-скоро. Скарали се, той се уплашил, че може да направи сцена и да привлече внимание към него. Предупредил я да стои далеч от оня тип Рик и да не приема никакви питиета от никого. После си тръгнал, отишъл във вилата и я зачакал.
— Откъде да знаем, че тя изобщо е имала намерение да ходи във вилата му? Може просто да го е разигравала.
— Не мисля — каза Чарли. — Ако беше така, нямаше същия ден да му разреши да качи багажа й в мерцедеса си и да го откара на вилата. Раница с всичките й дрехи и вещи. И една чантичка за документи, в която били самолетните билети, паспортът и парите й, всичко. Явно е възнамерявала да прекара нощта при него.
— Както изглежда, въпросният Рик не се е отказал толкова лесно — отбеляза Бен. — Какво става след това?
— След като Зоуи не се появила въпросната нощ, Никос й позвънил по телефона във вилата. Никой не отговарял. Отишъл на място. Вилата била празна и заключена. Скутера го нямало. Зоуи била изчезнала. И тогава той наистина се разтревожил.
— А не е можел да съобщи в полицията за изчезването й — каза Бен. — Трябвало е да признае връзката си с нея, а се е боял, че ако тя се появи отнякъде след ден-два, е щял да се компрометира за нищо.
Чарли кимна.
— Бил е в безизходица. Когато чул, че разпитвам за нея, и особено когато му казах, че съм изпратен от семейството й, с голямо облекчение ми предаде нещата й.
— Къде са те сега?
Чарли посочи с пръст към един от прозорците над тях.
— Раницата е в стаята ми. А чантичката за документи е ето тук. — Той се пресегна и вдигна от съседния стол найлонова торба от супермаркет.
Бен извади чантичката и надникна вътре. Съдържаше обичайните неща, които човек носеше със себе си на път: паспорт, мобилен телефон, брезентово портмоне, натъпкано с евро в едри банкноти, все по петстотин. Започна да ги брои, стигна до шест хиляди и се отказа.
— В раницата под дрехите й има още пари — каза Чарли. — Успяла е да похарчи значителна част от двайсетте хиляди, но и доста са й били останали.
— Мисля, че си прав — каза Бен. — Тя наистина е смятала да отиде при Никос след партито. Никой не би захвърлил толкова пари.
Той продължи да рови в чантичката. Самолетните билети бяха поставени в лъскава картонена папчица, каквито използват туристическите агенции. Той я разтвори. Имаше потвърдени резервации през Атина до „Хийтроу“, с дата деня на изчезването й. Под билетите откри тънка книжка, подвързана със скъпа кожа. Телефонно тефтерче. Запазените ръбове на страниците подсказваха, че наскоро е купено. Той го запрелиства, като търсеше името Рик. Този тип го тревожеше най-много.