— Не обичам да си имам работа с полицията — каза Бен. — Освен при крайна необходимост.
— В такъв случай не виждам какво повече може да се направи. Говоря за себе си. Задачата ми тук трябваше да бъде проста и ясна. Поне така казах на Ронда.
Детето с топката отново тичаше между масите, като умело я тупкаше в земята. Премина покрай масата, на която бе седял мъжът с лаптопа. Него го нямаше, масата беше празна. Изведнъж детето се спъна и топката отскочи встрани. Детето се затича след нея, към бордюра. Топката се търкулна на уличното платно.
С крайчеца на окото си Бен видя какво става. По улицата се задаваше ван без прозорци. Зелен, поочукан, като онези, които правят доставки по домовете. Движеше се бързо, явно гонеше срокове. Детето, което тичаше след топката, само миг по-късно щеше да излезе на пътя му.
Чарли му говореше нещо, но Бен не го чу. Извърна глава и погледна движещия се ван. Шофьорът разговаряше със спътника си и не гледаше пътя. Явно не бе видял детето.
Топката спря да се търкаля. Детето клекна и понечи да я вземе. В този миг видя вана и замръзна на място, с разширени от ужас очи. Ванът не забави скорост и Бен с ужас разбра, че едва ли ще спре навреме, за да избегне детето.
Когато човешкият мозък работи на пълни обороти, нещата наоколо сякаш се случват на забавен каданс. Бен скочи от стола си и се затича към уличното платно. В миг преодоля петте метра, които го деляха от детето. Тичайки, се наведе, сграбчи го през кръста и го вдигна от земята. Чу как въздухът хрипливо излетя от дробовете му.
Ванът почти ги бе връхлетял. Бен плонжира пред бронята му и се претърколи на шосето, притиснал детето в прегръдките си, като използваше тялото си като щит. Детето пищеше.
Спирачките на вана изскърцаха, колелата блокираха, гумите оставиха черни следи по платното. Машината занесе и спря под ъгъл между Бен и кафенето, като се полюляваше на ресорите си.
Времето продължи да се движи с нормална скорост. От масите се чуха викове и писъци; хората едва сега разбираха какво се бе случило. Бен усети болка в рамото, охлузено от асфалта. Над предния капак на вана видя Чарли, изправен до масата, как се оглеждаше с див поглед, стиснал облегалката на стола.
И в този миг светът експлодира.
16
До един момент терасата на кафенето бе пълна със семейни двойки и компании, които пиеха кафе и закусваха. В следващия миг всичко бе обгърнато от огнено кълбо и разпиляно в пространството. Ударната вълна обхвана терасата, тротоара и уличното платно, помитайки всичко по пътя си. Парчета от маси, столове и чадъри полетяха във въздуха, като се преобръщаха и въртяха във всички посоки. Ураган от стъклени късчета се посипа като шрапнел чак по отсрещната страна на улицата. Силата на експлозията повдигна вана и го преобърна на една страна, избивайки прозорците.
Бен тъкмо се изправяше, притиснал детето в прегръдките си, когато ударната вълна го отвя и просна по гръб. Той инстинктивно се претърколи, за да запази детето с тялото си. От небето валяха отломки.
И после, също така внезапно, за един зловещ кратък миг настъпи тишина.
След което започнаха писъците.
Ушите на Бен кънтяха, главата му бучеше, виеше му се свят. Първата му мисъл беше за детето. Той бавно се надигна от земята, коленичил сред късчетата разбито стъкло. Погледите им се срещнаха, очите на детето бяха разширени от ужас. Бен го огледа за наранявания. Отникъде не кървеше. Детето беше невредимо. Просто беше парализирано от шока.
Тогава Бен се сети за Чарли. Изправи се с мъка и внезапно усети ужасна болка във врата и рамото. Ризата му беше разкъсана и подгизнала от кръв. Той вдигна ръка и прекара пръсти по шията си; върховете на пръстите му напипаха нещо, което не би трябвало да го има. Но той не обърна внимание. Заобиколи преобърнатия ван и едва тогава видя опустошенията в пълния им мащаб.
Беше като бойно поле. Окървавени трупове и димящи части от човешки тела, писъци на ужас, отчаяни викове за помощ, стенания на умиращи. Някои от ранените вече бяха на крака и се щураха като пияни из развалините. Въздухът беше пълен с черен дим и горчива миризма на изгоряло. По улицата горяха разпилени отломки.
Бен изкрещя името на Чарли. И тогава го видя.
Ръката му все така стискаше облегалката на стола. Свършваше до китката.
Останалото беше разпиляно по тротоара.
Бен извърна лице и затвори очи.