Не след дълго воят на сирени заглуши писъците на оцелелите, виковете и гласовете на минувачите, които им се бяха притекли на помощ. Изведнъж всички се захванаха за работа. Фелдшери и санитари навлязоха сред разрушенията организирано, като окупационна армия. След минути улицата беше задръстена от линейки, пожарни коли и всякаква аварийна техника. Навсякъде гъмжеше от полицаи, които крещяха в радиостанции, поставяха заграждения и възпираха тълпите зяпачи от околните улици. Хора ридаеха и се прегръщаха с изкривени от мъка лица.
Междувременно съдебномедицинските екипи вършеха своята неблагодарна, но необходима работа. Труповете бяха покрити с бяло платно и оставени да лежат по местата си, в очакване да бъдат пъхнати в чували и натоварени на колите. Лекари превързваха с подръчни материали ранените, преди линейките да ги откарат в болница. Една по една колите на „Бърза помощ“ се отдалечаваха с рев на двигатели и свистене на гуми нагоре по улицата, а други прииждаха на тяхно място.
Бен наблюдаваше през улицата всичко това. До него детето седеше кротко на бордюра, стиснало топката между крачетата си, и ту поглъщаше с поглед сцената, ту поглеждаше с питащи очи Бен. Над лявата вежда кожата му беше разцепена и оттам се процеждаше струйка кръв. Бен го потупа по рамото.
Изведнъж детето сякаш видя нещо. Надигна се, скочи и побягна, преди Бен да успее да го спре. Смеси се с тълпата и изчезна в хаоса.
След още минута един от фелдшерите забеляза Бен и го посочи на колегата си. Двамата притичаха при него и едва тогава той си спомни, че от едната страна ризата му е подгизнала от кръв. Вече почти не усещаше болка. Цялото му тяло беше като изтръпнало, не чуваше добре. Опита се да протестира, когато двамата фелдшери го завиха с одеяло и се захванаха с нараняванията му. Не разбираше какво му говорят, но явно смятаха, че е сериозно пострадал. Докато го отвеждаха към линейката, той нямаше сили дори да се възпротиви.
Хвърли последен поглед през рамо към терасата. Онова, което беше останало от Чарли, бе покрито с кървав чаршаф. Ръката му бе махната от облегалката на стола. Като в просъница Бен се запита къде ли са я сложили и дали изобщо са го събрали целия. После фелдшерите го качиха в линейката и го накараха да легне на тясната носилка. Вратите се затръшнаха, двигателят изрева и сирената зави.
Той усети как линейката ускорява по улицата. Огледа се. Видя медицинска апаратура, някакви тръбички, които се полюшваха с движението на колата. От стойката над главата му висеше система за кръвопреливане.
Не беше сам. Някакви ръце го опипваха, нечии лица се надвесваха над него, през звънтенето в ушите си чуваше и човешки гласове. После всичко се замъгли, тялото му сякаш плуваше в безтегловност, потъваше в някаква бездна от непрогледен мрак. Като в просъница видя някакви взривове и пожари и Чарли, който го гледаше усмихнато. После лицето на Чарли се смени с детско лице, което му хвърли един последен поглед, преди да се смеси с тълпата. И след това — нищо.
17
Ден дванайсети
Бен се събуди с вик и се изправи в леглото. Примигна и се огледа, за миг дезориентиран. Беше сам в някаква стая. Всичко беше бяло и клинически чисто. В носа го удари характерната миризма на болница — някаква комбинация от дезинфектант и безвкусна храна, от която му се повдигаше. Покрай отворената врата изтрака количка, бутана от санитар със синкава престилка.
Бен се размърда на коравото болнично легло и изохка от режеща болка в шията и рамото. Повдигна ръка и опипа дебелата превръзка. И си спомни. Експлозията. Стъкълцата, забили се в шията му. Фелдшерите, които го отвеждаха нанякъде.
И още нещо.
Чарли беше мъртъв.
Водолазният часовник и брачната му халка на тънката кожена каишка бяха на нощното шкафче до леглото му. Той се пресегна предпазливо, усещайки изопването на шевовете. Вдигна часовника пред очите си и погледна с изумление часа и датата. От момента на взрива бяха изминали двайсет и два часа. Бе спал цял ден и цяла нощ.
Бен бавно спусна крака от леглото и с няколко крачки обиколи болничната стая, като междувременно си сложи часовника и провеси халката на шията си. Откри малка прилежаща тоалетна и влезе, за да види превръзката си в огледалото. Надигна крайчеца и огледа раната.
И по-лошо бе виждал. Нямаше намерение да позволи на две-три късчета стъкло да го спрат. Свали безформената болнична нощница през главата си, наплиска се с вода на мивката, после се върна в стаята, за да се облече. Остатъците от дрехите му бяха грижливо сгънати и оставени на един стол до леглото. Разкъсаната окървавена риза я нямаше. Той припряно нахлузи джинсите и обувките си.