— Във ваш интерес е. Искам имена. Искам да знам точно какво знае. Действайте умно и тихо. Не ме карайте да викам отново Херцог. Много скъпо ми излиза, дяволите да го вземат.
Щом приключи разговора, Каплан се върна в стаята при Хъдсън.
— Да вървим — каза тя.
19
Бен бе изписан от болницата едновременно изнемощял и безчувствен. Залитайки, мина през плъзгащите се стъклени врати и застана под яркото сутрешно слънце, без изобщо да усеща топлината му. Чувстваше главата си празна, не знаеше нито накъде да тръгне, нито какво да прави по-нататък.
Приближаващи се зад гърба му стъпки го накараха да се обърне — бяха двама мъже. Единият държеше фотоапарат, другият — бележник. Репортери. Идваха право към него.
— Вие сте мъжът, който спаси онова момченце — каза мъжът с бележника. — Може ли да ви зададем няколко въпроса?
— Не сега — отвърна тихо Бен.
— Може би по-късно? Ето картичката ми. — Репортерът я пъхна в ръката на Бен, който само кимна. Беше твърде изтощен, за да каже каквото и да било. Фотографът вдигна апарата до очите си и изщрака набързо няколко пози. Бен дори не се опита да му попречи.
Репортерите още не си бяха тръгнали, когато до бордюра със свирещи гуми спря джип на местната полиция. Вратите се отвориха и отвътре слязоха двама мъже — единият униформен, другият цивилен. Цивилният беше нисък и набит, плешив и с подстригана брадичка.
Двамата пристъпиха към него.
— Мистър Хоуп? — попита цивилният на английски. Бръкна в джоба на сакото си и извади служебна карта. — Аз съм капитан Стефанидис от полицията на Корфу. Бихте ли дошли с нас, ако обичате?
Бен не отговори. Той се остави двамата да го качат на задната седалка на джипа. Стефанидис седна до него, каза нещо на гръцки на шофьора и колата рязко потегли. После се обърна към Бен.
— Рано са ви изписали. Очаквах да ви заваря на легло.
— Нищо ми няма — каза Бен.
— Последния път, като ви видях, бяхте на носилка, облян в кръв.
— Няколко драскотини, нищо страшно. Други пострадаха много повече.
Стефанидис кимна със сериозно изражение на лицето.
След по-малко от десет минути минаха през охраняваната бариера и завиха към служебния паркинг зад полицейския участък. Стефанидис тромаво слезе от джипа и подкани Бен да го последва. Двамата влязоха в прохладната сграда, където работеха климатици, и в удобен кабинет.
— Моля, седнете — каза Стефанидис.
— С какво мога да ви бъда полезен, капитане?
— Само няколко въпроса. — Стефанидис приседна на ръба на бюрото си и залюля единия си къс дебел крак. Усмихна се. — Хората ви наричат герой.
— Нищо не съм направил, за да го заслужа — отвърна Бен.
— Преди да спасите живота на малкия Арис Танатос, вие седяхте на маса с една от жертвите на бомбения атентат на терасата на заведението.
Бен кимна.
— Искам да ви попитам дали случайно не сте забелязали нещо необичайно или подозрително.
— Абсолютно нищо — каза Бен.
Стефанидис кимна и вдигна един бележник от бюрото до себе си.
— Въпросната жертва… Чарлс Палмър. Приятел ли ви беше?
— Служили сме заедно в армията — отвърна Бен. — Аз съм вече в резерва.
— А какво беше естеството и целта на посещението ви в Корфу?
Бен познаваше много такива като Стефанидис. Той се усмихваше и полагаше старание да мине за сърдечен, безобиден събеседник, но беше смъртоносно сериозен. Задаваше опасни въпроси и Бен трябваше да съсредоточи цялото си внимание, за да не каже нещо, с което да изостри подозренията му.
— Дойдох заради Чарли. Нуждаел се от съвет по някакъв въпрос. Така и не разбрах какъв. Междувременно гръмна бомбата.
Стефанидис кимна отново и си записа нещо в бележника.
— А не е ли можел да получи този ваш съвет по телефона или по имейл?
— Предпочитам да говоря лице в лице с човека насреща.
Полицаят изръмжа.
— Значи идвате чак дотук, за да проведете разговор, без дори да знаете темата?
— Именно.
— Струва ми се доста екстравагантно.
— Обичам да пътувам — каза Бен.
— С какво се занимавате, мистър Хоуп?
— Следвам. Богословие. В „Крайст Чърч“, Оксфорд. Можете да проверите.
Стефанидис повдигна вежди и си записа още нещо в бележника.
— Това, предполагам, обяснява Библията в багажа ви. — Той вдигна поглед към Бен. — Някои неща около вашия приятел ме смущават. Разпитвал е наоколо за някаква англичанка.