— Смятай го за заем. Докато си стъпиш на краката.
— Не. За друго исках да те помоля.
Бен кимна.
— Мисля, че се досещам. Искаш да работим заедно.
Чарли въздъхна дълбоко.
— Хубаво, ще бъда откровен. Как върви бизнесът с отвличанията и откупите в днешно време?
— По-добре от всякога — отвърна Бен. — Отвличането на хора и връщането им срещу откуп е процъфтяващ бизнес.
— Имах предвид твоята роля в този бизнес.
— За хора като мен винаги ще има работа — отвърна Бен. — Въвличането на полицията в повечето случаи е грешен ход. Застрахователите, които се специализират в отвличания и откупи, както и полицейските парламентьори са едни костюмирани некадърници. Хората в нужда търсят алтернатива.
— И ти им я предлагаш.
— А ти искаш да участваш в предлагането, така ли?
— Сам знаеш, че ще се справя — каза Чарли. — Но засега не мога да започна сам. Нищо не разбирам от тази работа. Трябва да се обуча, а ти си най-добрият учител, когото познавам. Ако изобщо ще се захващам с този бизнес, искам да работя при теб.
— От това, което чух, не мисля, че новото ти семейство ще е във възторг.
— Ще им кажа, че работя като консултант по сигурността. Не може да е чак толкова опасно като в полка, нали?
Бен не отговори. Чашите им бяха празни, а слънцето жареше безмилостно. Той разля остатъка от шампанското и сложи бутилката на земята; дебелото стъкло звънко се удари в бетонния под на беседката.
— Проблемът е, че не мога да ти помогна — каза накрая той. — Не бих се поколебал, знаеш. Но вече съм аут. Оттеглих се. Сега съм обикновен пенсионер. Съжалявам.
— Пенсионер? Сериозно?!
Бен кимна. Той й го бе обещал още в деня, в който прие да се омъжи за него.
— Да. От края на миналата година. Сложих край на тази дейност.
Както беше седнал на стъпалата пред беседката, Чарли видимо посърна.
— Нямаш ли някакви връзки?
Бен поклати глава.
— Никога не съм имал. Винаги съм работил сам. Всички клиенти идваха при мен по устна препоръка. — Той допи чашата си. — Както ти казах, ако ти трябват пари, готов съм да помогна.
— Не мога да взема пари от теб — отвърна Чарли. — Ако Ронда помоли техните да ни помогнат, те вероятно няма да ни откажат. Но ние смятаме, че това е наш проблем. Наша отговорност. И ще трябва да си я носим сами. Просто се надявах…
— Съжалявам. Наистина не мога.
Чарли направи гримаса на разочарование.
— Но ако чуеш нещо, ще ми кажеш, нали?
— Ако чуя, ще ти кажа, но не ми се вярва. Казах ти, вече съм аут.
Чарли отново въздъхна.
— Съжалявам, че повдигнах въпроса. — Той замълча, като наблюдаваше отдалеч гостите си, които танцуваха и се забавляваха на ливадата. — А сега какво ще правиш?
— Връщам се в Оксфорд. Оттук заминавам направо там. Вече съм си намерил жилище.
— Че какво има в Оксфорд?
— Има университет. Мисля да следвам.
— Ти студент?! И какво ще следваш?
— Смятам да завърша нещо, което бях започнал навремето, още преди двайсет години, преди да превъртя и да постъпя в армията. Ще уча богословие.
Чарли се облещи.
— Богословие? Искаш да станеш поп?
Бен се усмихна.
— Пастор. Едно време това исках да бъда. Изглеждаше ми идеалното поприще като за мен.
— Но отиде на война. Колко логично!
— Понякога нещата не стават както ги мислиш — каза Бен. — С мен просто така се случи. Сега се върнах в изходната точка. Дойде моментът да започна живота си отначало. Разрешиха ми да презапиша и да довърша образованието си. Остава ми една година, после може да се посветя на Църквата, както си бях запланувал преди години. — Той се плесна с ръце по коленете. — Ами… това е!
Чарли го гледаше недоверчиво.
— Ти май ме будалкаш.
— Говоря сериозно.
— Тази работа просто не е за теб, Бен! Още те помня с онзи танк в пустинята. Бяха ни останали само три снаряда, под вражески огън… Никога не съм виждал такова нещо. За теб още се говорят легенди в полка, и то от хора, които нито са те виждали, нито те познават…
— На мен обаче не ми се говори на тази тема — прекъсна го Бен. — Каквото и да съм правил в миналото, каквото и да съм бил или да съм искал да бъда, с всичко е свършено. Уморен съм, Чарли. Аз съм на трийсет и осем години и през целия си живот съм видял само убийства и насилие. Искам да поживея в мир.