— В малка къща с градинка, с черно расо и Библия под мишница?
Бен кимна.
— Именно. Колкото се може по-далеч от миналото.
— Просто не си те представям.
— Може пък да се изненадаш.
— Трябваше да изчакам още малко — каза през смях Чарли. — Кой знае, можеше ти да ни венчаеш…
Двамата отначало не забелязаха Ронда, която бе прекосила ливадата и идваше към тях. Когато се приближи, станаха да я посрещнат. Беше висока и стройна, с червеникава коса, която приличаше на къносана. Имаше малко камъче на ноздрата. Бохемският й вид странно контрастираше с високите токове и скъпата рокля. Беше хубавичка и миловидна, но в погледа й Бен долови твърд характер. Когато Чарли ги запозна, тя го изгледа подозрително.
— Много съм слушала за вас — каза тя, като го оглеждаше от глава до пети. — Майор Бенедикт Хоуп. Бесния. Знам всичките ви истории. Силно съм впечатлена.
— Вече не съм майор Хоуп. Просто Бен. И забравете каквото сте чували.
— Е, Бен, допускам, че си дошъл да предумваш съпруга ми да тръгне с теб на поредното…
— Аз го поканих — прекъсна я Чарли. — Не помниш ли?
Погледът й пронизваше Бен като лазерен лъч.
— Не искам да се забърка в някоя опасна авантюра.
— Аз съм последният човек на света, който би го изложил на опасност — каза Бен. — Можете да ми вярвате.
Тя изсумтя недоверчиво.
— Да бе, да. А сега ще бъдете ли така добър да ми върнете съпруга? Между другото има един човек, който иска да се запознае с вас.
Бен проследи посоката на показалеца й и погледът му се спря върху изумително привлекателна жена, застанала до тентата. Когато забеляза, че я гледа, тя се усмихна и му махна закачливо с ръка.
— Това е Манди Лейтам — каза Ронда. — Родителите й притежават половината Шропшър. Типични новобогаташи. По-зле са дори и от моите. Прекарва цяла зима във Вербие, кара ламборгини. Не спря да пита кой е този страхотен синеок мъжага с Чарли…
— Бен ще става свещеник — обади се Чарли.
— Защо не я поканиш на танц? — тросна се Ронда на Бен.
— Ронда… — започна Чарли.
— Аз не танцувам — каза Бен. После се усмихна на Чарли. — Хубаво парти. Е, ще се видим все някога. — Обърна се и се отдалечи.
— Ще ми се обадиш, нали? — подвикна Чарли след него.
Бен не му отговори. Той крачеше през ливадата, като пътьом остави празната си чаша на масата под тентата. Погледна часовника си. Манди Лейтам се приближи към него с ефирната си синя копринена рокля, която се отразяваше в блесналите й очи.
— Здрасти! — каза предпазливо тя. — Аз съм Манди. Вярно ли е, че си бил командир на Чарли в специалните части?
— Не вярвай на всичко, което чуеш — отвърна Бен. — Е, Манди, приятно ми беше. А сега трябва да тръгвам.
Той се извърна и продължи през ливадата, като я остави да гледа със зяпнала уста след него.
5
Съмъртаун, Оксфорд
Същият ден следобед
Професор Том Бредбъри затвори входната врата зад себе си, остави старото си поочукано куфарче на пода и положи връзката ключове върху дъбовата поставка в антрето, до вазата с цветя.
Къщата беше притихнала. Той не бе очаквал да я завари така. Зоуи трябваше да се е върнала, а присъствието й да се усеща по думкащия хардрок, който неизменно се разнасяше от уредбата в хола.
Бредбъри влезе в просторната кухня. Вратите към верандата бяха отворени, от градината долитаха упойващи аромати. Той си спомни за наполовина пълната бутилка „Пино Гриджо“ от предишната вечер и отвори хладилника. Вътре имаше прясно приготвен шоколадов мус — любимия десерт на Зоуи, с който майка й винаги я изненадваше, когато си идваше у дома.
Професорът поцъка озадачено с език, после си наля чаша от леденото вино. Отпивайки, той излезе в градината и видя съпругата си Джейн, коленичила сред лехите, с кошничка пъстри филизи за разсаждане.
— Подранил си — усмихна се тя.
— Къде е Зоуи? — попита професорът.
— Още я няма.
— Забелязах, че къщата е тиха. Очаквах вече да се е прибрала.
Джейн Бредбъри заби лопатката в земята, изправи се с пъшкане и изтупа пръстта от дланите си.
— Хубаво си се сетил — каза тя, поглеждайки към чашата в ръката му. Той й я подаде и Джейн отпи малка глътка от виното. — Не се притеснявай за нея. Познаваш я. Може да се е отбила при приятели в Лондон.