Маги Стийвотър
Пророчеството на гарвана
Момчетата от академия «Алионби» #1
На Брена, която е много добра в търсенето на разни неща.
Ужасѐн се взирах дълго, със съмнения изпълнен, че сънувам сън мъртвешки, несънуван досега.
Мечтателят е човек, който намира пътя си само при лунна светлина, а наказанието му е, че вижда зората преди всички останали.
Пролог
Блу Сарджънт вече не помнеше колко пъти й бяха повтаряли, че ще убие голямата си любов.
Семейството й се прехранваше с гадания и предсказания. Но, предсказанията им клоняха към по-общи неща. Неща от рода на: Днес ще ти се случи нещо ужасно, което може и да включва числото шест. Или: Предстои ти да получиш пари. Отвори си ръцете за тях! Или: Налага ти се да вземеш важно решение, което няма да се вземе само!
Хората, които идваха в кокетната синя къщичка на Фокс Уей №300, за да им гледат, нямаха нищо против не особено конкретния характер на предсказанията. Беше нещо като игра или по-скоро предизвикателство да уловиш точния момент, когато пророчествата се сбъдват. Когато два часа след посещението при гадателките в колата на клиента се врежеше микробус с шестима пътници, той вече имаше основание да кимне с чувство на завършеност и освобождение. Когато съседката на клиентката, надяваща се на някакви допълнителни пари, й предложеше да купи старата й косачка, тя имаше възможността да си спомни предсказанието за предстоящи пари и да продаде косачката си с чувството, че тази сделка й е била предсказана, че гадателката е познала. Или когато трети клиент чуеше съпругата си да казва: „Налага се да вземеш решение по този въпрос!“, той разполагаше с предимството да си спомни, че съвсем същото му е казала и Маура Сарджънт, докато му редеше карти таро, и да предприеме решителни действия.
Ала неточната природа на гаданията като че ли отнемаше част от мощта им. Така предсказанията ставаха податливи на отхвърляне с лесна ръка като обикновени съвпадения или предчувствия. Или се превръщаха в повод за подметната шега между приятели, сблъскали се на паркинга пред „Уолмарт“, точно както врачките са им обещали. В потръпване, когато в сметката за електричество се появеше числото седемнайсет. В осъзнаване, че макар и да си узнал предварително бъдещето си, това в никакъв случай не е променило настоящето. Да, предсказанията бяха истина, но не цялата истина.
— Трябва да ви предупредя още в началото — обичаше да казва Маура на новите си клиенти, — че това, което видя, ще бъде вярно, но не конкретно.
Така беше далеч по-лесно.
Но не така бяха подходили към Блу. Вече не помнеше колко пъти я бяха карали да разтваря длан, за да й гледат, колко пъти разни приятелки на майка й бяха вадили специалните си карти с кадифени ръбове и колко пъти ги бяха редили върху меките килими в гостните си стаи. Колко пъти бяха притискали палец към мистичното, невидимо трето око, за което се смяташе, че се намира между веждите на всеки човек. Колко пъти бяха хвърляли руни в нейна чест, колко сънища й бяха тълкували, колко чаени листенца в дъното на чашите й бяха оглеждали, колко спиритически сеанса бяха провеждали.
И всички жени неизменно стигаха до едно и също заключение, болезнено откровено и необяснимо конкретно. Онова, в което всички бяха напълно единодушни, макар и изразено на различни ясновидски езици, гласеше:
Ако Блу целуне голямата си любов, той ще умре!
И години наред Блу бе живяла в напрежение, не особено сигурна как да тълкува всичко това. Да, предупреждението беше повече от конкретно, но в известен смисъл звучеше като приказка. Не уточняваше как точно ще умре голямата й любов. Не казваше колко време след целувката той ще живее. А целувката по устните ли трябва да бъде? Дали едно непорочно поставяне на устни върху ръката му би имало същият смъртоносен ефект?
Докато не навърши единайсет, Блу бе убедена, че неусетно ще се сдобие с някаква заразна болест. Така само едно докосване с устни на хипотетичната й сродна душа щеше бъде достатъчно, за да го хвърли в битка със смъртта, която съвременната медицина не бе в състояние да спечели. Когато стана на тринайсет, Блу реши, че по-скоро ще го убият от ревност — в мига на първата целувка ще се появи някой неин стар приятел с пистолет и ще го простреля в сърцето.
Когато чукна петнайсет, Блу стигна до заключението, че тестето таро на майка й съдържа просто карти за игра и че виденията на майка й и на другите ясновидки са подклаждани по-скоро от разни напитки, отколкото от прозрения за други светове, следователно предсказанията им нямаха никакво значение.
1
„Гарванът“. Превод: Теменуга Маринова. В „Стихотворения и поеми“, ИК „Сребърен лъв“, 2001 г. — Б.пр.