Някъде посред закуска телефонът започваше да звъни и Маура се провикваше: „Вселената до Орла на втора линия!“ или нещо подобно, и Джими или Орла, или някоя от другите лели или полулели, или приятелки започваха да се карат коя да вдигне телефона на горния етаж. Преди две години братовчедката на Блу Орла бе решила, че една телефонна линия за предсказания би била доходоносна добавка към техния живот и след кратка размяна на любезности с Маура относно публичния им имидж Орла бе спечелила. „Победата“ включваше Орла да изчака Маура да замине на конференция през уикенда, за да включи тайно новата линия, но днес всичко това бе не толкова болно място за някои от домакинството, колкото просто спомен за болното място. Телефонът за предсказания започваше да звъни някъде към седем часа сутринта, а в някои дни доларът на минута бе като манна небесна за всички в големия малък дом.
Утрините си бяха същинска спортна надпревара, в която Блу се надяваше, че става все по-добра.
Но в деня след църковното наблюдение на Блу не й се наложи да се притеснява за реда си в банята или за приготвянето на сандвича си за училище, докато Орла изпуска филийките с маслото надолу. Когато се събуди, обикновено светлата й от ярките утринни лъчи стая бе изпълнена със задушния полумрак на следобеда. В съседната стая Орла разговаряше или с гаджето си, или с някой от клиентите по горещата линия за предсказания. При Орла бе доста трудно да разпознаеш двата вида разговори. И след двата Блу оставаше с усещането, че трябва веднага да си вземе душ.
Така Блу се превърна в единствен и неоспорим завоевател на банята за известно време, където посвети по-голямата част от вниманието си на косата си. Тъмната й коса бе подстригана късо, но не толкова, че да не може да я събира в нещо като опашка и същевременно достатъчно късо, за да й се налага да използва цяла армия шноли, за да го направи успешно. Крайният резултат представляваше щръкнала във всички посоки, неравна конска опашка и глава, гарнирана с разнородни по вид и цвят шноли, и непокорни кичурчета, измъкнали се изпод тях. Прическата й изглеждаше ексцентрична и неугледна, и само Блу си знаеше какво й струва да я поддържа в този модерен вид.
— Мамо! — извика момичето, докато подскачаше надолу по измитото стълбище. Маура стоеше до плота в кухнята и приготвяше някаква каша от стар, използван чай. Смърдеше ужасно.
Майка й не се обърна. На плота от двете й страни се виждаха зелени останки от билки, подобни на морски водорасли, изхвърлени на брега.
— Не е необходимо непрекъснато да подскачаш или бягаш — бе единственото, което изрече.
— А ти защо не ме събуди за училище? — сряза я Блу.
— Събудих те — отговори Маура. — Два пъти — а после, на себе си: — По дяволите!
Откъм масата мекият глас на Нийви изрече:
— Имаш ли нужда от помощ, Маура?
Седеше на масата пред чаша чай, закръглена и блага като същинско ангелче, без никакви следи от липсата на сън предишната нощ. Нийви се втренчи в Блу, която побърза да избегне зрителния контакт с леля си.
— Напълно съм способна да си приготвя и сама проклетия чай за медитация, много благодаря! — процеди през зъби Маура. А на Блу рече: — Обадих се в училище и им казах, че си лепнала грип. Подчертах, че повръщаш. Така че не забравяй утре да изглеждаш бледа и изтощена!
Блу притисна възглавничките на дланите си към слепоочията си. До този момент нито веднъж не бе пропускала училище след църковното наблюдение. Да, понякога й се бе случвало да бъде сънлива, но никога — толкова изцедена.
— Да не би да е, защото го видях? — обърна се сега тя към Нийви, отпускайки ръце. Щеше й се да не помни момчето толкова ясно. Или по-скоро представата за него, разтворената му върху пръстта длан. Щеше й се да не го бе виждала. — Затова ли спах толкова дълго?
— Защото си позволила на петнайсет духа да преминат през тялото ти, докато си разговаряла с едно мъртво момче! — тросна й се Маура, преди Нийви да успее да отвори уста. — Или поне така ми казаха. Божичко, така ли трябва да вонят тези листа?
Блу се обърна към Нийви, която продължаваше невъзмутимо и благо да си сърба чая.
— Вярно ли е? — попита. — Защото онези духове са минали през мен, така ли?
— Ти определено ги остави да черпят енергия от теб — отговори накрая Нийви. — Разполагаш с доста, но не чак толкова много, че да не ти се налага да се възстановяваш със сън.