Ответните мисли, които нахлуха в главата на Блу в този момент, бяха две. Едната гласеше: „Значи аз имам много енергия?“, а втората: „Мисля, че съм ядосана“. Не бе като да им бе позволила нарочно да черпят сили от нея, нали така?!
— Трябва да я научиш да си изгражда защита — рече Нийви на Маура.
— Вече съм я научила на някои неща! Не съм чак толкова некадърна майка! — тросна се на своята полусестра Маура, докато подаваше чаша чай на дъщеря си.
— За нищо на света няма да близна това! Смърди ужасно! — отсече Блу и извади от хладилника кофичка кисело мляко. А после, от солидарност с майка си, поясни на Нийви: — Досега нито веднъж не ми се е налагало да си изграждам защита по време на църковното наблюдение.
— Крайно изненадващо — отбеляза спокойно полулеля й. — Усилваш енергийните полета толкова много, че съм изумена, че не са започнали да те намират дори тук!
— О, я престани! — сряза я раздразнено Маура. — В мъртвите няма нищо плашещо!
Пред очите на Блу отново изплува призрачното тяло на Ганзи, объркано и съкрушено.
— Мамо — промърмори, — онези духове в църковния двор… Може ли човек да предотврати смъртта им? Примерно като ги предупредиш?
Точно в този момент телефонът иззвъня. Стресна всички и продължи да звъни пронизително, което означаваше, че Орла е все още на другата линия с предишния клиент.
— Да я вземат мътните нашата Орла! — простена Маура, макар че Орла не беше наблизо, за да я чуе.
— Аз ще поема обаждането — изрече Нийви.
— Ама ти… — започна Маура, но не довърши изречението си. Блу се запита дали майка й не е имала предвид, че Нийви трудно би могла да бъде накарана да работи за само долар на минута.
— Знам какво си мислиш — отбеляза майка й, след като Нийви излезе от кухнята. — Повечето от тях умират от инфаркт, рак и други неща, които са нелечими. Но това момче наистина ще умре!
Блу усети, че част от усещането й през нощта започва да се завръща в душата й, долови сянката от снощната тъга.
— Не мисля, че едно момче от „Алионби“ би могло да умре от инфаркт — промърмори. — Ти защо си правиш труда да съобщаваш на клиентите си?
— За да приведат нещата си в ред и да направят всичко, за което са мечтали, преди да умрат — отговори Маура и се обърна към Блу, фиксирайки я многозначително. Изглеждаше внушително и импозантно, или поне толкова, колкото внушително би могла да изглежда боса жена с дънки, държаща чаша чай, която вони на гнило. — Не възнамерявам да те спирам, ако искаш да го предупредиш, Блу — продължи. Но трябва да си наясно, че той няма да ти повярва, дори и да го откриеш, и че няма да го спасиш, дори и да знае. Може и да успееш да го предпазиш от някоя глупост. Но може и да съсипеш последните няколко месеца от неговия живот!
— Ти си зла пророчица! — сряза я дъщеря й. Но знаеше, че Маура е права, или поне за първото. Почти всички нейни познати мислеха, че майка й си изкарва прехраната с евтини фокуснически номера. Така че какво можеше да стори Блу — да издири момчето от академия „Алионби“, да почука на стъклото на неговия лексус или ленд роувър и да го предупреди да си прегледа спирачките и да поднови застраховката си „Живот“?
— Вероятно и без това не мога да ти попреча да се запознаеш с него — продължи Маура. — Така де, ако Нийви е права за причината, поради която си го видяла. Просто си орисана да го срещнеш.
— Орис е твърде тежка дума за подмятане преди закуска, не мислиш ли? — озъби се Блу на майка си.
— Закуската в този дом мина доста отдавна — отговори спокойно Маура.
Стълбите изскърцаха — Нийви се върна при тях.
— Грешка — отбеляза с типичния си безстрастен тон. — Често ли ви се случва?
— Нашият номер се различава само по една цифра от номера на фирма за компаньонки — отговори Маура.
— Аха! — кимна Нийви. — Това обяснява всичко — настанявайки се отново на масата, добави: — Блу, ако искаш, мога да се опитам да разбера какво го е убило.
Тези думи автоматично привлякоха вниманието и на Блу, и на Маура.
— Да! — извика момичето.
Маура отвори уста, но после бавно и категорично я затвори.
Нийви попита:
— Имаме ли гроздов сок?
Макар и озадачена, Блу се запъти към хладилника, извади оттам една кутия и попита: