— Не искам да знам от какъв характер е била, щом не е включвала общуване като нормални хора!
— О, но ние разговаряхме! Той беше много свестен човек! — възкликна Маура. — Беше много мил. Хората го притесняваха. Смяташе, че трябва да бъдем по-загрижени за света около нас и за последиците от нашите действия за бъдещето и за природата. Много харесвах тази негова черта. Не че беше тип проповедник — просто си беше такъв.
— И защо ми казваш всичко това? — попита Блу, леко притеснена от издайнически потреперващите устни на майка си.
— Ти каза, че искаш да знаеш повече неща за него. И сега ти ги разказвам, защото много приличаш на него. Щеше много да се зарадва да види стаята ти с всичките тези глупости, които си налепила по стените и гардероба си.
— Много благодаря! — изгледа я свъсено Блу. — Но защо си тръгна?
В мига, в който зададе този въпрос, момичето си даде сметка, че е бил твърде директен и груб. Но Маура веднага отговори:
— Той не си тръгна. Той изчезна. Веднага след като ти се роди.
— На това му се вика напускане на дома.
— Не мисля, че го направи нарочно. Е, добре де, в началото си го мислех. Но после почнах да размишлявам, а и научавах все повече неща за Хенриета, а освен това смятам, че… ти си много странно дете. Никога досега не съм срещала човек, който помага на ясновидците да чуват и виждат по-добре. Не съм много сигурна обаче дали неволно не сме изпълнили някой ритуал, когато ти се раждаше. Имам предвид ритуал, в който раждането ти е бил просто завършекът му. Нищо чудно това просто да го е върнало обратно там.
— Смяташ, че за това съм виновна аз? — извика възмутено Блу.
— Не говори глупости! — сряза я Маура, изправяйки се в леглото. Косата й беше разрошена от лежането. — Та ти беше просто едно бебе! Как би могла да носиш някаква вина?! Просто предположих, че е станало така. И тъкмо затова се обадих на Нийви и я помолих да го потърси. Казвам ти го, за да знаеш защо се свързах с нея.
— А ти всъщност познаваш ли я добре?
— Не — поклати глава Маура. — С нея не сме израснали заедно, но после, през годините се събирахме от време на време, по ден-два тук, ден-два там. Но никога не сме били приятелки, а още по-малко — истински сестри. Всъщност обадих й се заради репутацията й. Не бях допускала обаче, че е стигнала до такива нива на магията.
По коридора отвън се чуха тихи стъпки, а малко след това на прага на стаята застана Персефона. Маура въздъхна и сведе очи към скута си, като че ли бе очаквала този развой на нещата.
— Не исках да ви прекъсвам — изрече Персефона, — но след три или седем минути момчетата гарвани на Блу ще спрат с колата си до тротоара пред къщата ни и ще седнат на стъпалата, за да обсъдят как да я убедят да се измъкне заедно с тях.
Маура разтри кожата между веждите си и промърмори:
— Знам.
— Но това звучи стряскащо конкретно! — възкликна Блу с разтуптяно сърце.
Персефона и майка й се спогледаха и Маура каза:
— Това е другото нещо, за което не бях напълно откровена с теб. Понякога Персефона, Кала и аз сме много добри в конкретизирането.
— Но само понякога — припя Персефона. А после, с известна тъга, добави: — Напоследък обаче все по-често.
— Настъпва промяна — прошепна Маура.
На вратата се появи още един силует. И Кала изрече:
— Освен това Нийви още не се е върнала. И е направила нещо на колата — не иска да запали.
Веднага след това всички едновременно обърнаха глави към прозореца, когато чуха пред къщата им да паркира кола. Блу погледна умолително майка си.
Вместо да й отговори, Маура погледна към Кала и Персефона и извика:
— Кажете ми, че грешим!
— Знаеш, че не мога да ти кажа подобно нещо, Маура — отвърна Персефона с тихия си, спокоен глас.
Маура се изправи на крака и се обърна към дъщеря си:
— Ти тръгваш с тях! А ние ще се погрижим за Нийви. Надявам се, че си наясно в каква сериозна работа се забъркваш, нали?
Блу отговори:
— Имам известна представа.
Четирийсет и четвърта глава
Има дървета, а има и дървета през нощта. Дърветата през нощта стават безцветни, безформени, движещи се същества. Когато Адам стигна до Кабесуотър, гората сякаш беше оживяла. Вятърът между клоните звучеше като мехове при издишване, а съскането на дъжда върху листния балдахин — като вдишване. Във въздуха ухаеше на влажна земя.