— Съжалявам — обади се Нийви. — Но наистина потърсих в Гугъл Мапс по-близко място за паркиране.
Уелк, когото всичко в Нийви го дразнеше — от меките й, пухкави ръце, през намачканата й дълга пола до къдравата й коса, изобщо не си направи труда да бъде любезен, когато отговори:
— Защо изобщо си правите труда да се извинявате? Нали и без това планирате да ме убиете?
Нийви примигна и отбеляза:
— Ще ми се да не го определяте по този начин. Вие сте предвиден да бъдете пожертван. А да бъдеш жертвоприношение, е доста хубаво нещо, с прекрасни, хилядолетни традиции. Освен това го заслужавате. Така е справедливо.
— Ако ме убиете — подметна Уелк, — това ще означава ли, че в името на справедливостта някой някога ще трябва да убие и вас? В бъдеще?
Препъна се в поредната туфа трева, но този път Нийви нито се извини, нито отговори на въпроса му. Вместо това впи в него очи и това продължи неопределено време. Погледът й не беше толкова проницателен, колкото изчерпателен. Накрая изрече:
— Барингтън, не мога да не призная, че за един кратък миг изпитах известно съжаление, че съм избрала точно теб. Изглеждаше ми много приятен човек, преди да те зашеметя с електрошоковия си пистолет.
Поддържането на учтив разговор се оказа доста трудна работа, след като участниците в него си припомниха, че единият е зашеметил другия с електрошок, затова и двамата предпочетоха да довършат разходката си в мълчание. За Уелк беше много странно да се върне отново в гората, където някога за последно бе видял Черни жив. До този момент смяташе, че горите са си гори и че връщането няма да му се отрази по никакъв начин, особено по друго време на деня. Но нещо в атмосферата на това място го оттласна моментално към онзи момент, към скейтборда в ръцете му, към тъжния въпрос, прорязал предсмъртното дихание на Черни.
Шептящите гласове съскаха и припукваха в главата му, подобно на пожар, който бе започнал да се разгаря, но Уелк не им обръщаше внимание.
Старият живот му липсваше. Липсваше му всичко в него — безгрижието, екстравагантните Коледи у дома, педалът на газта под крака му, свободното време, което беше като благословия, а не кухо проклятие. Липсваше му пропускането на часове и влизането в часове, и изписването със спрей на знака на изхода на Хенриета на шосе 64 след безпаметния запой на рождения му ден.
Но най-много му липсваше Черни.
Не си бе позволил да мисли за това нито веднъж през последните седем години. Вместо това се бе опитал да се самоубеди, че Черни е бил безполезен. Бе се опитал да си напомня за практичния аспект на смъртта.
Но вместо това си спомняше непрекъснато звука, който бе издал Черни, когато го удари за първи път.
На Нийви не й бе необходимо да напомня на Уелк да седи мирно, докато подготвя елементите от ритуала. Приготви спокойно петте лъча на пентаграма с една незапалена свещ, една запалена, празна купа, пълна купа и три малки костици, подредени в триъгълник. И през цялото това време той седеше, отпуснал глава върху свитите си колене, със завързани на гърба ръце, и му се искаше да може да се разплаче. Нещо, което да облекчи непоносимия товар в душата му.
По едно време Нийви го погледна и си помисли, че той е уплашен от приближаващата смърт.
— О, не бъди толкова тъжен! — изрече меко. — Няма да боли много — обмисли казаното и се поправи: — Или поне не за дълго.
— Как смяташ да ме убиеш? Как протича този ритуал?
Нийви го изгледа смръщено и отговори:
— Въпросът не е никак лесен. Все едно да питаш художника защо избира цветовете, които избира. Понякога ритуалът не е процес, а чувство!
— Хубаво — промърмори Уелк. — Тогава какво чувстваш?
Нийви докосна устни с перфектно оформения си, лакиран в бледомораво нокът, и отбеляза:
— Направих пентаграм. Той е много силна фигура за всякакъв вид заклинания, а аз работя добре в него. Някои го намират за твърде предизвикателен или твърде ограничаващ, но мен лично ме удовлетворява. Разполагам със запалената си свещ, за да излъчва енергия, както и с незапалената си свещ, за да я привлича. Разполагам с купата си за гадаене, за да виждам другия свят, както и с празната купа, която другият свят да може да изпълни. Кръстосах костите на три гарвана, които убих, за да покажа на пътя на мъртвите характера на заклинанието, което възнамерявам да направя. Затова смятам, че най-вероятно ще ти пусна кръвта в центъра на пентаграма, докато призовавам линията да се събуди.