Вторачи се с присвити очи в Уелк, а после добави:
— По време на самия ритуал може и да променя нещо. Нещата обикновено не са фиксирани. Хората рядко проявяват интерес към техниките на моята работа, Барингтън.
— Но аз проявявам — отговори той. — Понякога най-интересната част е самият процес.
И когато тя му обърна гръб, за да си вземе ножовете, той се измъкна от въжетата. После грабна един паднал наблизо клон и с все сили го стовари върху главата й. Клонът надали щеше да бъде достатъчен, за да я убие, тъй като все още беше зелен и гъвкав, но поне я свали на колене на земята.
Нийви започна да стене и да движи бавно глава, и за да се подсигури, Уелк стовари клона отгоре й още веднъж. После я завърза с въжетата, които бе свалил от собствените си ръце — но след като се бе поучил от нейните грешки, този път ги стегна по-здраво и завлече отпуснатото й, изпаднало в безсъзнание тяло в средата на пентаграма.
После вдигна глава и видя на няколко крачки пред себе си Адам Париш.
Днес за първи път Блу си даваше сметка, че за нея е особено опасно да навлиза в Кабесуотър — опасно, защото тя усилваше нещата. Правеше ги по-могъщи. Към момента, когато стигнаха до гората, нощта вече се усещаше като наситена с особено осезаема енергия. Дъждът бе заменен от нескончаем ръмеж. Комбинацията от усещането за енергийна наситеност и дъжда накара Блу да хвърли тревожен поглед на Ганзи, докато излизаше от колата си — но раменете му не бяха влажни и не беше облечен в униформата си от „Алионби“. Когато го бе видяла в църковния двор, той със сигурност бе облечен с пуловера с гарвана, а раменете му със сигурност бяха подгизнали от вода. Нямаше как да бе успяла да промени бъдещето му достатъчно, за да превърне точно тази нощ в нощта на неговата смърт, нали така? Нали открай време й беше предречено, че ще го срещне, тъй като от нея се очакваше да се влюби в него и да го убие?! Освен това Персефона за нищо на света не би ги пуснала да тръгнат, ако беше доловила, че тази нощ е нощта, в която Ганзи умира.
Осветявайки си пътя с фенерчета, те откриха Прасето, паркирано близо до мястото, където преди бяха открили мустанга на Ноа. Следите от колата към гората вървяха в няколко посоки, сякаш Адам не е можел да реши откъде иска да влезе.
При вида на камарото лицето на Ганзи, което и без това си бе мрачно, буквално се вкамени. Никой не отрони и думица, докато пресичаха границата на дърветата.
В началото на гората усещането за енергийна наситеност, за възможности, автоматично стана още по-отчетливо и осезаемо. Рамо до рамо, тримата навлязоха в дебрите на магическата гора и между едно примигване на очите и следващото се оказаха обградени от сънлива следобедна светлина.
И макар да се бе подготвила психически за магията, Блу ахна.
— Какво толкова си мисли в момента Адам? — промърмори Ганзи, но към никого конкретно. — Как можеш да си играеш със… — и изведнъж загуби интерес към собствения си въпрос.
Пред тях стоеше мустангът на Ноа, още по-сюрреалистичен под неземната златиста светлина и от първия път, когато го бяха зърнали. Слънчевите лъчи нахлуваха косо през балдахина на дърветата и чертаеха светли ивици по покрития с цветен прашец покрив на колата.
Блу застана пред колата и се загледа в нея. После направи знак на момчетата да се приближат. Те пристъпиха напред и се втренчиха в предното стъкло на мустанга. От предишното им посещение тук досега някой бе изписал върху прашното стъкло една дума. Със закръглени, ръкописни букви пишеше: УБИТ.
— Ноа? — обърна се Блу към празния въздух около тях, въпреки че изобщо не го усещаше толкова празен. — Ноа, с нас ли си? Ти ли написа това тук?
— О! — възкликна тихичко Ганзи.
Възклицанието беше изречено с равен тон, но вместо да поискат от него да се изясни, Блу и Ронан проследиха погледа му до стъклото пред самия волан. В момента един невидим пръст изписваше нова буква върху него. И макар Блу да бе предположила, че вероятно Ноа е този, който е написал първата дума, все пак си го бе представяла с тяло, докато е пишел думата. И й беше доста по-трудно да наблюдава как буквите се появяват спонтанно. Това я караше да си спомня за Ноа с тъмните кухини вместо очи, за разбитата му буза, за почти нечовешката му форма. И макар че следобедът тук беше доста топъл, тя потрепери от студ.