— Какво е онова, което търся?
В отговор последва истинско словоизлияние на латински. Думите буквално се затъркаляха една след друга. Ганзи скръсти ръце пред гърди и сви юмруци. Всички обърнаха очи към Ронан в очакване на превода.
— Казват, че тук от незапомнени времена се носели слухове за крал, заровен някъде по този път на духовете — преведе Ронан. Без да сваля очи от Ганзи, довърши: — Смятат, че това може би е твоят крал.
Четирийсет и осма глава
Беше прекрасен, слънчев ден в началото на юни, когато се събраха, за да погребат костите на Ноа. На полицията й беше отнело няколко седмици, докато приключи работата си по доказателствата, затова, докато разрешат погребението, дойде и краят на учебната година. Но между смъртта на Уелк и погребението на Ноа се бяха случили много неща. Ганзи бе успял да си вземе обратно дневника, който полицията бе прибрала като доказателство, и бе напуснал окончателно отбора по гребане. Ронан бе избутал успешно годишните изпити (за огромно задоволство на ръководството на „Алионби“) и бе поправил неуспешно бравата на вратата на апартамента им. Адам, вероятно с помощта на Ронан, се бе изнесъл от Манифактура Монмът и се бе нанесъл в стая на църквата „Света Агнес“ — на не особено голямо разстояние от тях, което обаче се отрази по съвсем различен начин на двете момчета. Блу триумфално бе посрещнала края на учебната година и началото на ваканцията, която щеше да й предостави повече свободно време за проучване на лей линията. Хенриета бе спохождана от токови удари общо девет пъти и от загуба на телефонен сигнал приблизително два пъти повече. Маура, Персефона и Кала прегледаха обстойно тавана и унищожиха всички предмети на Нийви. Бяха казали на Блу, че все още не са напълно наясно какво точно са сторили, когато са пренаредили огледалата й през онази съдбовна нощ.
— Искахме да я обезсилим — бе признала Персефона, — но накрая очевидно сме я накарали да изчезне. Много е възможно обаче на някакъв етап да се появи някъде.
И така, бавно, но сигурно животът им се върна към обичайния си ход, макар че самите те надали щяха да се върнат вече към нормалното. Лей линията беше събудена, а Ноа беше почти изчезнал. Магията се бе оказала напълно реална, Глендоуър също си беше съвсем реален и нещо започваше.
— Джейн, не искам да бъда груб, но това все пак е погребение! — обърна се Ганзи към Блу, докато тя крачеше през полето към тях. Двамата с Ронан приличаха на кумове в безупречните си черни костюми.
Поради плачевна липса на каквото и да било черно в гардероба си Блу бе пришила набързо няколко метра евтина черна дантела върху една своя зелена тениска, която преди няколко месеца беше преправила на рокля. И сега тя изсъска гневно:
— Това беше най-доброто, което успях да постигна!
— Като че ли на Ноа му пука — обади се Ронан.
— Донесе ли нещо друго за после? — попита Ганзи.
— Да не съм идиот? Къде е Адам?
— На работа е — отговори Ганзи. — Ще дойде по-късно.
Костите на Ноа щяха да бъдат погребани в семейния парцел на фамилията Черни в едно отдалечено гробище в долината. Наскоро изкопаният му гроб се намираше в края на дългото, наклонено гробище по склона на каменист хълм. Плътна мушама покриваше прясната купчина пръст, скривайки я от очите на опечалените. Край дупката се бе подредило семейството на Ноа. Мъжът и двете момичета ридаеха тихичко, но жената гледаше невиждащо към дърветата със сухи очи. На Блу не й трябваше да бъде екстрасенс, за да усети огромната мъка на тази жена, изумително горда в скръбта си.
Гласът на Ноа, студен и едва доловим, прошепна в ухото й:
— Моля те, кажи им нещо!
Блу не отговори, но обърна глава по посока на гласа му. Едва го усещаше, застанал до рамото й, едва долавяше дъха му във врата си, но усещаше ръката му, стиснала трескаво нейната.
— Знаеш, че не мога — отговори му тихичко.
— Трябва!
— Говориш като лунатик! С какво ще им помогне това? А и какво да им кажа?
Макар и слаб като бриз, гласът на Ноа беше отчаян. Злочестината му я разтърси.
— Моля те!
Блу затвори очи.
— Кажи й, че съжалявам, задето изпих шнапса за рождения и ден! — прошепна Ноа.
За бога, Ноа!
— Какво правиш? — прошепна уплашено Ганзи, протегна ръка и я хвана в мига, в който тя направи крачка към гроба.