Лицето на Ганзи се отпусна облекчено. Ухилен до уши, той отговори:
— Разбира се. Тръгваме!
— Но все така няма да ме накарате да хапна пица! — предупреди ги Ноа, отдалечавайки се от църквата под ръка с Блу.
Ронан, който все още стоеше сред руините, ги погледна през рамо. Под сумрачната светлина на фенерчетата татуировката, която стърчеше изпод яката му, приличаше на нокът на птица или на пръст, а може би на елемент от хералдична лилия. Беше почти толкова остра и смъртоносна, колкото и усмивката му.
— Мисля, че сега е много подходящ момент да ви призная нещо — изрече той. — Извадих Резачка от сънищата си.
Благодарности
На този етап имам чувството, че винаги благодаря на обичайните заподозрени, но въпреки това не може да не им се благодари. На всички от издателство „Scholastic“ и най-вече на моя редактор Дейвид Левитан за търпението му през доста дългия период на съзряване на тази книга. На Дик и Ели за непресъхващата им вяра в мен. На Рейчъл К., Трейси и Стейси за безграничния им ентусиазъм, независимо колко странна е идеята, която избера да им подхвърля. На Беки за пиячката, която аз отказах, но Ганзи пиеше с радост — топлото какао.
Специален крясък на благодарност към моите хора от британския клон на „Scholastic“ — Аликс, Алекс, Хана и Катрин, които дадоха всичко от себе си, за да ме запознаят със същността на лей линиите.
Благодаря на агентката си Лора Ренърт, която ми позволява да се развихрям с ножиците, и на моите неуморни приятелки и критици Теса Гратън („Мъртъв в канавка ли?“) и Брена Йованоф („Това е много интересно“).
Благодаря също така на всички, които отделиха от времето си, за да четат ръкописа и да ми дават идеи. На Джаксън Пиърс, който е толкова слънчев, на Кари, която наистина прави страхотно гуакамоле, на Кейт — моята първа и последна читателка, на татко — за опасните пистолети, и на мама — за камъните. Благодаря и на Натали, която не е чела написаното от мен, но ми подари страхотна музика, която ми помогна невероятно при писането.
И както винаги, дълбоки благодарности за съпруга ми Ед, с когото магията винаги изглежда напълно реална.