Сега, в църковния двор, Нийви изрече загадъчно:
— Има толкова много за чуване!
Проблемът бе, че всъщност нямаше. През лятото хълмовете кипяха от живот — жужаха насекоми, присмехулници се стрелкаха насам-натам, гарвани крещяха по преминаващите коли. Но тази вечер бе прекалено студено и всички живи същества спяха.
— Аз не чувам по този начин — отбеляза момичето, леко изненадано, че Нийви още не го знае. В семейство, изобилстващо на ясновидци, Блу беше отклонение, аутсайдер за енергичния разговор, който майка й, лелите й и братовчедките й водеха непрекъснато с един свят, който за повечето хора си оставаше скрит. Единственото специално в нея беше нещо, което и самата тя не съзнаваше. — Действам по-скоро като телефон — просто усилвам звука на разговорите около мен.
Без да сваля поглед от нея, Нийви възкликна:
— Значи затова Маура толкова настояваше и ти да дойдеш. Да не би да те държи до себе си и при сеансите си?
Блу потръпна при тази мисъл. Преобладаващата част от клиентите, които прекрачваха прага на къщичката на Фокс Уей №300, бяха нещастни жени, надяващи се, че Маура ще им предскаже любов и пари в бъдещето. Затова дори само представата да стои по цял ден приклещена вкъщи беше съсипваща. Блу бе наясно, че за майка й би било много изкусително да я държи при себе си, за да усилва гадателските й способности. Когато беше по-малка, изобщо не разбираше защо майка й не я кани почти никога при себе си, докато гледа на някого, но сега, когато бе наясно със силата, която добавяше към ясновидските способности на хората около себе си, бе дълбоко впечатлена от сдържаността на Маура.
— Само за най-важните — отговори.
Втренченият поглед на Нийви бе достигнал онази тънка граница между изнервящ и ужасяващ, когато изрече:
— Надявам се, си наясно, че това е нещо, с което можеш само да се гордееш! Да усилваш парапсихичните способности на другите е рядък и много ценен дар!
— О, я стига! — махна с ръка момичето, но не презрително, а по-скоро през смях. Беше имала цели шестнайсет години да свикне с мисълта, че не е на „ти“ със свръхестественото. И не искаше Нийви да си помисли, че преживява криза на идентичността по този въпрос. Сведе очи и подръпна нервно едно конче от раздърпаните си ръкавици.
— Освен това имаш предостатъчно време да развиеш свои собствени способности! — допълни Нийви. Погледът й бе станал хищнически.
Блу не отговори нищо. Нямаше никакво желание да се занимава с предсказване на бъдещето на други хора. Единственото, което искаше, бе да открие своето бъдеще.
Най-сетне Нийви благоволи да сведе очи. Прокарвайки пръст по прахоляка върху камъните между тях, изрече:
— На влизане в града минах покрай някакво училище. Академия „Алионби“. Там ли учиш?
Блу ококори очи и едва не избухна в смях. Но пък леля й не беше от този град, така че нямаше как да знае. От друга страна, от масивния каменен зид и от паркинга, пълен с коли, където говореха предимно на немски, би трябвало да се сети, че тяхното семейство не би могло да си позволи подобно училище.
— Това е изцяло мъжко училище — отговори. — За синове на политици, синове на нефтени магнати и… — опита се да се сети кой друг би могъл да бъде достатъчно богат, за да изпрати децата си в „Алионби“, — и за синове на любовниците на трафиканти, които перат пари!
Нийви повдигна вежди, но не вдигна очи.
— И са отвратителни! — допълни с плам Блу.
Април беше лош месец за момчетата от „Алионби“. Със затоплянето на времето се появяваха кабриолетите, понесли момчета в къси панталонки, които бяха толкова безвкусни, че само богаташи биха се осмелили да се излагат с тях. През учебната седмица всички носеха униформата на „Алионби“ — сиво-кафяви панталони и пуловери с остро деколте и емблемата на академията — гарван. Затова изобщо не беше трудно човек да разпознае настъпващата към него армия. Момчетата гарвани.
Блу продължи:
— Мислят се за по-добри от нас и си въобразяват, че всички се претрепваме да им се подмазваме, и всеки уикенд се напиват като кирки, и изписват със спрей входната табела на града!
Академия „Алионби“ бе причина номер едно за двете правила, които Блу си бе наложила. Първо, стой далече от момчета, защото те носят само неприятности. И второ, стой още по-далече от момчетата от „Алионби“, защото те са мръсни копелета.
— Очевидно си много разумен тийнейджър — отбеляза Нийви, което ядоса момичето, защото тя вече си знаеше, че е разумен тийнейджър. Когато си израснала сред хора с толкова скромни финансови възможности като семейство Сарджънт, разумният подход към всички неща ти става втора природа.