Някъде към периферията на мислите на Блу тонът на Нийви стана доста по-настойчив отпреди.
— Как е името ти? — попита. — Извинявай, как се казваш?
Вцепененото й, смаяно изражение не изглеждаше на място върху лицето й. Съвсем автоматично Блу проследи погледа й към центъра на двора.
И видя някого.
Сърцето й заби бясно в гърдите. От другата страна на ударите той продължаваше да си стои там. На мястото, където не би трябвало да има нищо, имаше човек.
— Виждам го! — прошепна Блу. — Нийви, виждам го!
Блу винаги си бе представяла, че процесията на духовете върви в изряден ред, но този дух се луташе, колебаеше се. Беше млад мъж с памучни панталони и пуловер, с разрошена коса. Не бе много прозрачен, но и не притежаваше особена плътност. Фигурата му беше мътна като мръсна вода, лицето му — неясно. За него не можеше да се разбере нищо друго, освен че бе млад.
Беше толкова млад — и това беше най-трудното, с което тя трябваше да свикне.
Докато го наблюдаваше, той спря и притисна с пръсти слепоочията си. Това беше толкова жизнен жест, че на Блу леко й прилоша. После духът залитна напред, като че ли нещо отзад го блъсна.
— Научи името му! — изсъска Нийви. — На мен отказва да отговори, а аз трябва да проследя останалите!
— Кой, аз ли? — възкликна момичето, но въпреки това се смъкна от стената. Със сърце, все още биещо като лудо в гърдите й, попита: — Как се казваш? — почувства се глупаво.
Ала той очевидно не я чу. Без изобщо да даде знак, че я вижда, духът отново се запрепъва напред, бавно и объркано, по посока на църковната врата.
„Така ли се отправяме към смъртта? — зачуди се Блу. — Не като самоосъзнат край, а като лутащи се сенки?“
И докато Нийви започна отново да подвиква въпросите си на останалите духове, Блу се отправи директно към лутащия се.
— Кой си ти? — извика от безопасно разстояние, докато той отпускаше лице в ръцете си. Тялото му нямаше никакви очертания, лицето му беше без конкретни черти. В интерес на истината в него нямаше нищо, което да подсказва за човешка същност, но въпреки това тя виждаше, че това е млад мъж. Сякаш нещо казваше на съзнанието й, че това е така, макар да отказваше да каже на очите й.
Противно на представите й до този момент, във факта, че най-сетне видя някого, нямаше никакво вълнение, никаква екзалтирана радост от откритието. Единственото, което сега бе в състояние да мисли, бе: „В рамките на една година той ще бъде мъртъв!“. Как въобще издържаше майка й?!
Блу се прокрадна по-близо до духа. Можеше да го докосне, ако искаше, но той отново тръгна колебливо напред, без да подсказва с нищо, че я е забелязал.
Застанала толкова близо до него, тя усети, че ръцете й се вледеняват. Сърцето й също започна да се вледенява. Невидимите духове, които нямаха собствена топлина, започнаха да изпиват енергията й, превръщайки тялото й в шушулка.
Младият мъж застана на прага на старата църква и в този момент Блу разбра — незнайно как, но просто бе сигурна — че ако той пристъпи този праг, тя ще изгуби окончателно възможността да чуе името му.
— Моля те! — изрече момичето, но много по-тихо отпреди.
Протегна ръка и докосна крайчеца на невидимия му пуловер.
Мразът нахлу в тялото й като смъртна заплаха. Тя се опита да се успокои с онова, което винаги й бяха повтаряли — че духовете просто черпят енергия от обкръжението си. Единственото, което тя знаеше в този момент, бе, че той я използва, за да остане видим.
Но въпреки това се усещаше като смъртна заплаха.
— Ще ми кажеш ли името си? — повтори.
Той се обърна към нея и тя шокирано осъзна, че пуловерът, който духът носи, е с емблемата на „Алионби“.
— Ганзи — изрече духът. Макар че гласът му беше тих, не прозвуча като шепот. Беше си съвсем истински, но се намираше твърде далече, за да бъде чут ясно.
Блу не бе в състояние да откъсне очи от разрошената му коса, от намека за втренчен поглед в очите му, от гарвана върху пуловера му. Видя, че раменете му бяха подгизнали, а дрехите му надолу — мокри от буря, която още не се бе случила. Намираща се толкова близо до него, тя долови някакъв ментов аромат, но не бе много сигурна дали е уникален само за него или характерен за всички духове.